Вартоломей I призова за спиране на „геоцида“ и за устойчиво развитие

Александър Амялченя – Маня Кавалджиева – Ватикана  

В послание по повод Световния ден на молитва за опазване на Творението, отбелязван на 1 септември, патриарх Вартоломей I определя настоящата екологична криза като „многоизмерна“ – криза на човешката свобода, религията и философията, на етиката и културата.

Според Константинополския патриарх, разрушителното човешко поведение отдалечава човека от „Източника на живота“. Той призова човечеството да се откаже от илюзията, че Земята може безкрайно да понася последиците от човешката дейност.

Човечеството трябва да се откаже от илюзията за безгранично потребление

Патриархът подчерта, че етиката на отговорността към природата трябва да се проявяват на глобално, национално, местно и лично равнище. „Насърчаването на екологичната отговорност е категоричен императив за човечеството, което е изправено пред най-голямата заплаха в своята история“, написа той.

Вартоломей I свърза „геоцида“ с поведението на „човекобога“, който пренебрегва всички граници и ограничения в името на геополитически цели, икономически интереси и консуматорство.

Според патриарха „греховете на съвремието“ продължават да създават разделение между човечеството и природата. Той предупреждава, че последиците от стремежа към манипулиране, използване и експлоатиране на природата „ще бъдат трагични за живота на нашата планета“. Затова, по негово мнение, човечеството трябва да постигне съгласие относно споделени фундаментални ценности, които биха могли да служат като ориентир в свят, белязан от конфликти и поляризация.

Солидарността е основата на отговорността за творението

Вартоломей I отрежда централно място сред тези ценности на солидарността – като източник на споделена отговорност, диалог и искрена взаимност, както и на колективна отговорност за опазване на природната среда.

От християнска гледна точка, както пише Константинополският патриарх, уважението към свещеността на човешката личност и грижата за целостта на творението са „жизненоважни изрази на евхаристийния живот на Църквата и на призванието на човека да стане „свещеник“ на творението.

Затова Вартоломей I е убеден, че е необходим „коперников обрат“ в разбирането на идеята за прогреса и в отношението на човечеството към природата, както и в начина на действие на политическите, икономическите и обществените фактори, на Църквите и религиите, на науката и технологиите, и на образованието на новото поколение.