Търси

Папа Франциск: Бог обитава в нашите екзистенциални пустини

По време на литургията в Атина, в „Концертна зала Мегарон“, Франциск посочи мястото, пустинята, и времето, това на обръщането, за да се разбере присъствието на Бог в историята на народите и в живота на всеки човек. „Нека поискаме благодатта да вярваме – казва папата – че с Бог нещата се променят, че Той лекува нашите страхове, лекува нашите рани, превръща сухите места във водни извори“.

Амедео Ломонако – Светла Чалъкова - Ватикана

След визитата при бежанците на остров Лесбос, вторият ден на Франциск в Гърция продължи в Атина. На Светата литургия в Концертна зала „Мегарон”, считана за национално културно наследство, съвременните фонетични звуци се преплитат с древни думи, които през вековете на историята са съпътствали провъзгласяването на Евангелието в Гърция, Европа и извън Средиземноморския басейн. Културите, разположени между Изтока и Запада, са отразени в молитвите на вярващите на гръцки, арменски и английски. В Атина и Гърция, откъдето християнството се е разпространило в целия европейски континент, папа Франциск съсредоточи проповедта си върху двете ключови думи от Евангелието през тази втора Адвентна неделя: пустинята и обръщането.

Пустинята

В „Концертна зала Мегарон“ - с капацитет около 2000 души, но по силата на действащите разпоредби, свързани със здравната криза, присъстват около 1000 вярващи - звучат думите на папата. Франциск припомни, че преди да се позове на пустинята, евангелист Лука споменава велики личности от онова време, включително император Тиберий Цезар, губернатор Понтий Пилат, цар Ирод и други „политически лидери“ от онова време. Но Словото Божие не е отправено към тях, както може да се очаква, „а към Йоан, сина на Захария, който се намира в пустинята”. „От редовете на Евангелието – потвърди Франциск – се откроява една фина ирония: от горните етажи, където живеят властимащите, внезапно се преминава към пустинята, към непознат и самотен човек”.

„Бог изненадва, неговите избори изненадват: те не попадат в човешките прогнози, не следват силата и величието, които човекът обикновено свързва с Него. Господ предпочита малкостта и смирението. Изкуплението не започва в Йерусалим, Атина или Рим, а в пустинята. Тази парадоксална стратегия ни дава много красиво послание: да имаш авторитет, да си ерудиран и известен не е гаранция, че ще угодиш на Бог; напротив, може да доведе до гордост и до отхвърлянето Му. Вместо това е необходимо да бъдеш беден отвътре, както бедна е пустинята“.

Бог ни посещава в трудните ситуации

Оставайки на „парадокса на пустинята“, папата подчерта, че Йоан, Предтечата на Исус, не проповядва „на красиви места, където има толкова много хора, където има видимост“. Вместо това той проповядва в пустинята, на мястото на безводието: „в това празно пространство, което се простира докъдето погледа може да стигне и където почти няма живот – каза папата – се разкрива славата на Господ, Който променя пустинята в езеро, безводната земя във водни извори".

„Ето още едно окуражаващо послание: Бог, както и тогава, насочва погледа си там, където доминират тъгата и самотата. Можем да го изпитаме в живота: Той често не успява да ни достигне, докато сме сред аплодисментите и мислим само за себе си; Той успява преди всичко в часовете на изпитание. Той ни посещава в трудните ситуации, в нашите празноти, които Му правят място, в нашите екзистенциални пустини“.

Не се страхувайте от сухота

Божият поглед гали човека и народите в моментите на изпитание, когато човек има „впечатлението, че се намира в пустиня”. „И ето че именно там – обясни папата – присъства Господ, който често не е приет от онези, които се чувстват преуспели, а от тези, които чувстват, че не могат да успеят”. „И идва с думи на близост, състрадание и нежност“.

„Господ идва, за да ни освободи и да ни върне живота точно в ситуации, които изглеждат непоправими, без изход. Следователно няма място, което Бог да не иска да посети. И днес можем само да изпитваме радост, виждайки Го да избира пустинята, за да ни достигне в нашата малкост, която обича, и в нашата сухота, която жажда иска да утоли! Така че, възлюбени, не се страхувайте от малкостта, защото въпросът не е дали сте малки и малцина, а да се отворите към Бог и към другите. И дори не се страхувайте от сухота, защото Бог не се страхува от нея, и именно там идва да ни посети!“.

Обръщане

Другата дума, върху която се спря папа Франциск в проповедта си, е една „неудобена“ тематика. Става дума за обръщането. „Както пустинята не е първото място, на което бихме искали да отидем, поканата за обръщане със сигурност не е първото предложение, което бихме искали да чуем“.

„Говоренето за обръщане може да събуди тъгата; изглежда трудно да се съчетае с Евангелието на радостта. Но това се случва, когато обръщането се свежда до морално усилие, сякаш е само плод на нашия ангажимент. Проблемът е точно тук, да базираме всичко на нашата сила. Тук също се заплитат духовната тъга и разочарованието: бихме искали да се обърнем, да бъдем по-добри, да преодолеем недостатъците си, да се променим, но чувстваме, че не сме напълно способни на това и въпреки добрата воля, винаги отстъпваме“.

Мислете отвъд

Папа Франциск направи паралел между нашите разочарования и това, което изпитва Апостолът на езичниците: „Преминаваме през същия опит на свети Павел, който точно от тези земи пише: „В мен има желание за добро, но не и способността за прилагането му; всъщност не върша доброто, което искам, а злото, което не искам“ (Римляни 7, 18-19). Ето защо Светият отец отправи въпрос, който предизвиква хората от всички времена и географски ширини: „Ако следователно сами нямаме способността да вършим доброто, което бихме искали, какво означава, че трябва да се обърнем?“

„Вашият красив език, гръцкия, може да ни помогне с етимологията на евангелския глагол „обръщане“, metanoéin. Състои се от предлога metá, което тук означава отвъд, и глагола noéin, което означава да мисля. Да се обърнеш, означава да мислиш отвъд, тоест да отидеш отвъд обичайния начин на мислене, отвъд обичайните ментални схеми. Имам предвид именно схемите, които свеждат всичко до нашето его, до претенцията ни за самодостатъчност. Или за онези, които са затворени от сковаността и страха, които парализират, от изкушението „винаги е било правено така“, от идеята, че пустините на живота са места на смъртта, а не на присъствието на Бог.

Бог е нашето отвъдно

Оттук и поканата на папата да се излезе извън рамките на схемите. „Призовавайки ни към обръщане – отбеляза папата – Йоан ни кани да отидем по-далеч и да не се спираме до тук; да надхвърлим това, което нашите инстинкти ни казват и мислите ни снимат, защото реалността е по-голяма.

„Реалността е, че Бог е по-велик. Да се обърнеш, означава да се не вслушваш в онова, което разрушава надеждата, в тези, които повтарят, че нищо няма да се промени в живота. Означава да отхвърлим да повярваме, че сме предопределени да потънем в плаващите пясъци на посредствеността. Означава да не се предаване на вътрешни призраци, които се появяват преди всичко в моменти на изпитание, за да ни обезсърчат и да ни кажат, че няма да успеем, че всичко е наред и че светостта не е за нас. Това не е така, защото съществува Бог. Трябва да му вярваме, защото Той е нашето отвъдно, нашата сила. Всичко се променя, ако първото място остане на Него. Ето и обръщането: нашата отворена врата е достатъчна, за да влезе Господ и да направи чудеса, както в пустинята и думите на Йоан бяха достатъчни, за да дойде Той на света“.

Да изпросим благодатта на надеждата

Последните думи на папа Франциск в проповедта, произнесена в концертна зала Мегарон, са „молитва“, която трябва да бъде записана в сърцето:

„Нека изпросим благодатта да вярваме, че с Бог нещата се променят, че Той лекува страховете ни, лекува раните ни, превръща безводните места във водни извори. Нека изпросим благодатта на надеждата. Защото надеждата е тази, която съживява вярата и разпалва милосърдието. Защото е тази, за която днес са жадни пустините на света. И докато тази наша среща ни обновява в надеждата и радостта на Исус, а аз се радвам, че съм с вас, нека изпросим от нашата Майка, Пресвета Дева Мария, да ни помогне да бъдем като нея свидетели на надежда и сеячи на радост около нас. Не само когато сме щастливи и сме заедно, но всеки ден, в пустините, които обитаваме. Защото именно там, с Божията благодат, животът ни е призован да се обърне и да процъфтява“.

05 Декември 2021, 17:08