Обща аудиенция: Господ страда, когато се отдалечим от сърцето Му
Амедео Ломонако – Светла Чалъкова - Ватикана
„Христос не само има думи на живот, но той прави от живота си Слово“. На общата аудиенция, в аула „Павел VI“; папата припомни, че в ежедневието на Исус „на първо място е близостта с Отец, молитвата“. „Той е на мисия за нас, изпратен от Отца при нас“, каза папата, който за пример даде образ, с който може да се представи начина на живот на Христос.
Самият Исус ни го предлага, ние сме Го чували, да говори за себе си като за добрия пастир, този, който - казва той - "дава живота си за овцете" (Йоан 10, 11), това е Исус. Да си пастир не беше просто работа, изискваща време и много усилия; това беше истински начин на живот: двадесет и четири часа на ден, живот със стадото, придружаване на пашата, спане сред овцете, грижа за по-слабите. С други думи, Исус не прави нещо за нас, а дава всичко, дава живота си за нас. Неговото е пастирско сърце (вж. Ез 34, 15). Той е пастир за всички ни.
Добрият пастир
За да се обобщи действието на Църквата с една дума, често се използва терминът „пасторал“, припомни папата. За да преценим нашите пастирски грижи, „трябва да се изправим пред модела, да се изправим пред Исус, Исус добрия пастир“.
Преди всичко можем да се запитаме: подражаваме ли Му, като пием от изворите на молитвата, така че сърцето ни да е в хармония с неговото? Самият Исус го каза ясно на своите ученици: „Без Мене не можете да вършите нищо“ (Йоан 15, 5). Ако сме с Исус, откриваме, че неговото пасторско сърце винаги бие за онези, които са изгубени, далеч. А нашето сърце? Колко пъти нашето отношение към хората, които са малко трудни или с които срещаме трудности, се изразява в тези думи: „Ама това си е негов проблем, нека се оправя...“. Исус никога не е казвал това, никога, а винаги е отивал да се среща с всички маргинализирани, грешници. Той беше обвинен в това: че е с грешниците, че е носил именно на грешниците Божието спасение.
Божията ревност
Добрият пастир обича всички и иска да спаси тези, които се заблуждават. Папа Франциск подчерта, че „Бог не гради ограда за своите овце и дори не ги заплашва, за да не избягат. По-скоро, ако някой излезе и се изгуби, Той не го изоставя, а го търси."
Бог страда за този, който си отива и докато ридае за него, го обича още повече. Господ страда, когато се отдалечим от сърцето му. Той страда за онези, които не познават красотата на любовта Му и топлината на прегръдката Му. Но в отговор на това страдание Той не се затваря, а рискува: оставя деветдесет и деветте овце, които са в безопасност, и се осмелява да излезе за единствената липсваща, като по този начин прави нещо рисковано и дори ирационално, но в съгласие с пастирското Му сърце, защото Му липсват тези, които са си отишли, изпитва носталгия за тях. Носталгията по тези, които са си отишли, е непрекъсната в Исус. И когато чуем, че някой е напуснал Църквата, какво да кажем? „Нека се оправя“. Не, Исус ни учи на носталгия по онези, които са си отишли; Исус не изпитва гняв или негодувание, а една неукротима носталгия към нас. Липсваме на Исус и това е Божията ревност.
Прозелитизмът е нещо езическо
А ние - запита Франциск - имаме ли подобни чувства? Вероятно виждаме онези, които са напуснали стадото, като противници или врагове. Срещайки ги в училище, на работа, по улиците на града, защо вместо това не си помислим, че имаме добра възможност да им засвидетелстваме радостта на един Баща, който ги обича и който никога не ги е забравил?
Не става въпрос за прозелитизъм, не! Но нека Словото на Отца стигне до него, да вървим заедно. Евангелизирането не е прозелитизиране: прозелитизмът е нещо езическо, то не е религиозно или евангелско. Съществува една добра дума за тях и ние имаме честта и бремето да им я занесем. Защото Словото, Исус иска това от нас“.
Може би сме следвали и обичали Исус дълго време и никога не сме се питали дали споделяме чувствата Му, дали страдаме и рискуваме в хармония със сърцето на Исус, с това негово пастирско сърце, близо до пастирското сърце на Исус! Не става дума за прозелитизъм, както казах, така че другите да бъдат „от нашите“, не, това не е християнско: това е въпрос на любов, за да могат да бъдат щастливи Божии деца. Нека изпросим благодатта на пасторското сърце, отворено, да бъдем близо до всеки, да носим Господното послание и също да чувстваме носталгията на Христос за тях.
Пастирското сърце е отворено за другите и е близо до всички. „Без тази любов, която страда и рискува – заключи папата – ние рискуваме да пасем само себе си“, а не стадото. „Животът ни без тази любов, която страда и рискува, не върви добре“.
Християнско единство
След катехизисната беседа, обръщайки се към италианско говорещите поклонници, папата прикани всички, в началото на „Молитвената седмица за християнско единство“, да се молят и да работят „така че сред всички вярващи в Христос да се утвърди все повече пътят към пълното общение“. „И в същото време ви моля да ви насърчавам да се ангажирате, с пълна отдаденост и във всяка сфера на живота, да бъдете строители на помирение и мир“.
