Ангел Господен: истинското богатство е приятелството с Бог и ближните

София Халходжаева - Ватикана 

В притчата от евангелския откъс (Лк. 16, 1-13) виждаме как един богат човек вика пристойника си да „даде сметка за пристойничеството си“. Този образ, подчерта папата, е много важен: ние не сме господари на живота си и на това, което притежаваме. Всичко е дар от Господа; Той е поверил това наследство на нашата грижа, свобода и отговорност.

Един ден ще трябва да дадем сметка за това как сме управлявали себе си, имуществото си и земните ресурси; предопределени сме да отговаряме пред Бог, пред хората, пред обществото и, най-важното, пред тези, които идват след нас.

Пристойникът от притчата е търсел само лична изгода и когато настъпил денят да дава сметка, той бил принуден да се замисли за бъдещето, посочи Папата. В тази трудна ситуация разбрал, че трупането на материално богатство далеч не е най-важната ценност, тъй като богатствата на този свят са преходни.

Тогава той се сетил какво да направи: повикал длъжниците на господаря си, за да опише дълговете им, като се отказал от частта, на която е имал право. По този начин той изгубил материално богатство, но спечелил приятели, готови да му помагат и подкрепят.

Позовавайки се на тази притча, Господ увещава: „придобийте си приятели с  неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните жилища“ (ст. 9), напомни Светият Отец. Наистина, пристойникът от притчата успява да намери начин да си спечели приятели, като „излиза от самотата на своя егоизъм“.

Още повече ние, учениците на Исус, живеещи въз основа на Евангелието, трябва да използваме благата и самия си живот, мислейки за истинското богатство –  приятелството с Господа и ближните.

Епископът на Рим ни напомни, че пред нас има два пътя. Да следваме принципа на егоизма, поставяйки богатството на първо място и мислейки само за себе си. Но това „ни изолира от другите и сее отровата на съперничеството, което често води до конфликти“. Или можем да признаем:

„Всичко, което имаме, е дар от Бога, който дар трябва да се управлява“. Можем да го използваме като средство за общение, за изграждане на мрежи от приятелство и солидарност, за създаване на добро, за изграждане на по-справедлив, равен и братски свят“.

„Нека помолим Пресветата Дева Мария да се застъпи за нас и да ни научи да бъдем добри стопани, за да можем да управляваме Божиите дарове справедливо и отговорно“, призова папа Лъв XIV в края на своята катехизисна беседа.