Обща аудиенция: Няма тъмнина, която светлината на спасението да не може да достигне
Александър Панченко – Светла Чалъкова - Ватикана
В своята катехизисна беседа Лъв XIV продължи размисъла си върху тайната на Велика събота - ден, „когато всичко изглежда неподвижно и безмълвно, но в действителност се извършва невидим акт на спасение: Христос слиза в царството на ада, за да прогласи възкресението на всички, които са живели в тъмнина и сянката на смъртта“.
Папата отбеляза, че това събитие, „разказано ни от литургията и традицията“, е „най-дълбокият и радикален жест на Божията любов към човечеството“. „Защото не е достатъчно да кажем или да повярваме, че Исус умря за нас: трябва да осъзнаем, че верността на Неговата любов искаше да ни намери там, където самите ние бяхме изгубени, където само светлината може да проникне, способна да победи царството на тъмнината“, каза той.
Папата припомни, че в библейската традиция „адът“ е „не толкова място, колкото състояние на съществуване: състояние, в което животът няма сила, където царуват болка, самота, вина и отделяне от Бог и хората“. „Христос достига дори до тази бездна, преминавайки портите на царството на тъмнината. Той влиза, така да се каже, в самата обител на смъртта, за да я изпразни, да освободи нейните обитатели, хващайки ги за ръка един по един. Това е смирението на Бог, който не спира пред нашия грях и не се страхува от крайното човешко отхвърляне“, - подчерта Лъв XIV.
Светият отец се позова на думите от Първото послание на Свети Петър, че Исус отива да прогласи спасение „на духовете в затвора“. Той отбеляза, че този образ е развит в апокрифното Евангелие на Никодим, според което „Синът Божий влезе в най-непроницаемата тъмнина, за да достигне дори до последните си братя и сестри и да донесе светлина там“. „В този жест се крие цялата сила и нежност на пасхалното послание: смъртта никога не е последната дума“, добави папата.
Лъв XIV отбеляза, че Христовото слизане не засяга само миналото, но и живота на всеки от нас. „Адът не е само състоянието на мъртвите, но и на тези, които живеят в смъртта чрез зло и грях. Това е и адът на ежедневната самота, срама, изоставянето, бремето на живота. Христос влиза във всички тези тъмни реалности, за да ни възвести любовта на Отца. Не за да осъди, а за да освободи. Не за да обвини, а за да спаси. Той го прави тихо, без шум, като някой, който влиза в болнична стая, за да донесе утеха и помощ“, каза Папата.
Светият отец отбеляза, че източните икони на Възкресението показват Христос, който разбива портите на ада и, протягайки ръце, държи Адам и Ева за китките. „Той не е само спасение за себе си, не се връща към живота сам, а взема със себе си цялото човечество. Това е истинската слава на Възкръсналия: това е силата на любовта, това е солидарността на Бог, който не иска да бъде спасен без нас, а само с нас. Бог, който не възкръсва, без да прегърне нашите проблеми и да ни въздигне за нов живот“, заяви Папата.
Според Лъв XIV, Велика събота е „денят, в който небето посещава земята по най-дълбок начин“. „Това е времето, когато светлината на Великден докосва всеки ъгъл на човешката история. И ако Христос е успял да слезе дори там, няма нищо, което да може да бъде изключено от Неговото спасение: нито нашите нощи, нито старите ни грехове, нито разкъсаните ни окови. Няма минало, толкова разрушено, няма история, толкова покварена, че да не може да бъде докосната от Божията милост“, добави Светият отец.
„Скъпи братя и сестри, слизането за Бог не е поражение, а изпълнение на Неговата любов. Не е провал, а път, чрез който Той показва, че няма място твърде далеч, няма сърце твърде затворено, няма гроб твърде затворен за Неговата любов. Това ни утешава, това ни подкрепя. И когато понякога ни се струва, че сме стигнали до дъното, нека си спомним: именно там Бог е способен да започне ново творение. Творение от въздигнати хора, простени сърца, избърсани сълзи. Велика събота е мълчаливата прегръдка, с която Христос представя цялото творение на Отца, за да го върне в Неговия спасителен промисъл“, заяви Лъв XIV в края на катехизисната беседа.
