Папата: да преодолеем омразата и насилието, имам голямо доверие в човешката природа
От Салваторе Чернуцио- превод и адаптация Светла Чалъкова - Ватикана
На своя 70-и рожден ден, 14 септември, Папата разкрива детайли за живота и служението си – между Съединените щати, родината му, и Перу, страната на неговата мисия. „Очевидно съм американец и се чувствам такъв, но Перу и неговият народ са голяма част от мен. Половината от живота си съм служил там, и тази латиноамериканска перспектива е безценна за мен“, споделя той.
От 8 май 2025 г. папа Лъв XIV заема Свети Петровия престол. Той признава, че има „още дълъг път на учене“ пред себе си. Ако пастирската част е била по-естествена, то го е „изненадало“, че е бил „изведен на нивото на световен лидер“. Всичко е публично: „Хората знаят за телефонните разговори или срещите, които съм имал с държавни глави от различни страни и правителства“. Папата подчертава, че усвоява много за дипломатическата роля на Светия престол: „Всичко това е ново за мен… Чувствам се много стимулиран, но не и претоварен“.
Усилията на Светия престол за мир
Относно предложението Ватикана да бъде посредник в конфликти и дори да приеме маса за преговори между Русия и Украйна, Лъв XIV подчертава: „Още от началото на войната Светият престол положи големи усилия да запази истински неутрална позиция“.
За него спешната нужда днес е „различни действащи сили да упражнят достатъчно силен натиск, за да накарат воюващите страни да кажат ‘стига’, нека търсим друг начин да решим разногласията си“. „Продължаваме да се надяваме“, добавя той. „Имам голямо доверие в човешката природа.“. Да, „има лоши действащи лица, има изкушения“, но трябва „да насърчаваме хората да гледат към по-висшите ценности“ и да настояваме: „Нека го направим по различен начин“.
Поляризация, кризи, разделения
Папата отново подчертава значението на „диалога“. Той самият го насърчава чрез срещи със световни лидери и международни организации. „Теоретично – казва в интервюто – Организацията на обединените нации би трябвало да бъде мястото, където се обсъждат много от тези въпроси. За съжаление, изглежда, че общо взето се признава: ООН, поне в този момент, е изгубила способността да събира хората по мултилатерални теми“.
Според него трябва „да си припомним потенциала на човечеството да преодолява насилието и омразата, които само ни разделят все повече“. Живеем във времена на поляризация, подчертава Лъв XIV, особено след кризата от 2020 г., и на загуба на ценности: „Ценността на човешкия живот, на семейството, на обществото. Ако изгубим усещането за тези ценности, какво остава важно?“.
Папата обръща внимание и на растящото неравенство: „Преди шейсет години директорите може би печелеха четири до шест пъти повече от работниците. Според последните данни днес те получават 6600 пъти повече от средния работник“. Той припомня и новината, че Илон Мъск, основател на Tesla и SpaceX, може да стане първият трилионер в света: „Какво означава това и за какво говорим? Ако вече само това е единствената ценност, значи сме в сериозна беда…“.
Синодалността като път напред
Широко място в интервюто заема темата за синодалността. Папа Лъв XIV я определя като начин, по който „всеки член на Църквата има глас и роля чрез молитва, размисъл и процес“. Той признава, че някои се чувстват застрашени от този подход – включително епископи или свещеници, които смятат, че така ще им бъде отнета властта. „Но това не е синодалността“, подчертава Папата. Тя е „начин да се съберем и да бъдем общност, търсеща единство, Църква, която не е съсредоточена изцяло върху институционалната йерархия, а върху чувството за ‘ние заедно’“.
„Не става дума да превърнем Църквата в някакво демократично управление“, пояснява той, „защото ако погледнем много държави днес, демокрацията не винаги е съвършеното решение за всичко. По-скоро става дума да уважаваме живота на Църквата такъв, какъвто е, и да кажем: ‘Трябва да вървим заедно’“.
Световното първенство 2026
В интервюто се появява и лека спортна нотка. На въпроса „За кого ще симпатизирате?“ по време на Мондиала през 2026 г., Папата отговаря: „Добър въпрос. Вероятно за Перу – заради емоционалните ми връзки. Но съм и голям фен на Италия. Хората знаят, че съм запалянко на бейзболния клуб White Sox, но като Папа съм фен на всички отбори“.
