Папа Лъв XIV: Да утешаваме с утехата на Бог
Около 9 000 поклонници се събраха в базиликата „Свети Петър“ в понеделник вечерта, за да вземат участие в молитвено бдение за Юбилея на утехата.
Това специално събитие от Светата година беше посветено на всички, които са преминали през моменти на особена трудност, скръб, страдание или изпитание.
Папа Лъв XVI поведе поклонниците в Литургията на словото, в която бяха включени две свидетелства на жени, преживели особено травматична загуба на свои близки.
Даян Фоули, майка на покойния американски журналист Джеймс Фоули, разказа своята история на вяра и помирение с един от членовете на т.нар. „Ислямска държава“, който уби сина ѝ през 2014 г.
Лучия Ди Мауро Монтанино сподели болката, която тя и дъщеря ѝ са понесли, след като съпругът ѝ, охранител, бил убит от група младежи в италианския град Неапол.
В обръщението си папа Лъв размишлява върху нуждата на човечеството от утеха и подкрепа сред множеството войни и лични загуби, които хората понасят всеки ден.
„В моментите на мрак, дори когато външно всичко изглежда противно, Бог не ни изоставя“, каза той. „Напротив, именно в тези моменти сме призовани повече от всякога да поставим надеждата си в близостта на Спасителя, който никога не ни изоставя.“
Папата отбеляза, че страдащите търсят около себе си някой, който да им даде утеха, но често не намират никого.
Понякога, добави той, единствената утеха са сълзите – утеха, от която никога не бива да се срамуваме, защото те изразяват безмълвния вик на нашето слабо и изпитано човечество.
Може да се окажем пред въпроса за природата на злото и защо Бог допуска то да съществува. Но, каза папата, трябва да се обръщаме към Светото Писание, което ни учи да преминем от въпросите към вярата.
Ако превърнем нашите въпроси в молитви и молби към Бог за справедливост и мир, тогава насочваме надеждата си към Исус – Моста между Бога и човечеството.
„Утехата се намира там, където вярата стои ‘твърда и стабилна’, след като някога е била ‘неоформена и колеблива’ като лодка в буря“, каза папа Лъв. „Където има зло, там трябва да търсим утехата и състраданието, които го надвиват и не му оставят място".
Папата отбеляза, че свидетелствата на г-жа Фоули и г-жа Ди Мауро Монтанино разкриват истината, че „болката не трябва да поражда насилие“, защото любовта може да победи омразата.
Прошката, каза той, ни кара да предвкусим от Божието царство още тук, на земята, като прекъсва кръга на злото и установява справедливостта, основана на Божията милост.
„Църквата, членове на която за съжаление са ви наранили, днес коленичи с вас пред нашата Майка“, каза папата. „Нека всички се научим от нея да пазим най-уязвимите с нежност!“.
Папа Лъв XVI призова всички да позволят на Бог да ни утешава в болката, вместо да се осланяме само на собствената си воля.
„Нашите близки, които смъртта ни е отнела, не са изгубени и не изчезват в нищото“, каза той. „Техният живот принадлежи на Господа, Добрия Пастир, който ги прегръща и държи близо до Себе си".
В заключение папата припомни, че освен личната болка, днес съществува и общата болка на цели народи – страдащи от войни, глад, насилие. Техният вик за мир е и наш дълг: да се молим, да действаме, да свидетелстваме, че мирът е възможен. Бог чува този вик и отговаря с милосърдие, като изпраща „сърца и ръце“, способни да носят утеха - миротворци, които могат да подкрепят онези, които са в болка и тъга".
Проповедта завърши с увереността, че в мрака на насилието ще заблести светлината на надеждата. В утехата на Бога и в нашата взаимна солидарност се крие истинската победа над злото. И заедно, с думите на Христос, можем по-искрено да кажем: „Да дойде Царството Ти!“.
