Папа Лъв XIV: Послушанието е школа на любов и свобода
Светла Чалъкова - Ватикана
Светият отец припомни, че харизмите на тези институти са дар от Бога и че основателите им са имали мъдростта да разпознават знаците на своето време и да дадат отговор, който е оставил траен плод. Той спомена примера на Бригита Морело, която още през XVII век полага грижа за младите момичета, във времена когато обществото често не е признавалo пълната стойност на жената. След това посочи делото на свети Гаспаре дел Буфало, който два века по-късно в Рим с мисиите си и с разпространението на почитта към Кръвта Христова се бори срещу духа на безверие и безразличие. Във Франция отец Жан-Клод Колен изгражда своето апостолско дело в духа на смирението и скромността на Дева Мария. А в края на ХХ век, вдъхновени от свети Франциск и свети Максимилиан Колбе, възникват Францисканците на Непорочната.
Папата отбеляза, че тази богата и разнообразна традиция се събира днес в едно общо наследство. Той подчерта значението на живота в общност, който е място на освещаване и извор на сила за апостолската мисия, където духовните дарове не само се споделят, но и се умножават. След това насочи вниманието към стойността на послушанието, което според думите му не е ограничение на свободата, а велик акт на любов, при който човек умира за себе си, за да даде живот на другия. В тази светлина послушанието става школа на зрелост, постоянство и вярност, от която светът има нужда.
Накрая Светият отец говори за необходимостта да се пази отворен поглед към знаците на времената, както са правили основателите на конгрегациите. Те не са се страхували от трудностите и лишенията, а са тръгвали смело, за да отговорят на реалните нужди на хората, виждайки в гласа на бедните и слабите самия Божи призив. Според папата този дух трябва да продължи да вдъхновява и днес, не като археология или носталгия, а като живо припомняне на идеалите и ценностите, които са дали начало на тези общности, за да се превърнат в сила за настоящето.
В заключение Лъв XIV изрази благодарността си за доброто, което богопосветените вършат всеки ден по целия свят, често незабелязано от хората, но винаги скъпоценно в очите на Бога. Той благослови всички присъстващи и ги насърчи да продължават мисията си с вяра, щедрост и упование.
