Папата: привързаността към богатството лишава от надежда за добро
Виктор Владимиров – Маня Кавалджиева – Ватикана
Размишлявайки в проповедта си върху евангелската притча за богаташа и Лазар (Лк. 16, 19-31), епископът на Рим отбеляза, че Божият поглед прониква в глъбините на човешкото сърце и разкрива истината, забелязвайки не само външния вид:
Лазар е забравен от човека, но не и от Бога. Богатият има богатство, но няма любов и дори име, защото, като е забравил ближния си, той е загубил себе си. Актуалността на притчата е очевидна, продължи папата:
Пред вратите на изобилието днес стои бедността на цели народи, измъчвани от войната и експлоатацията. През вековете сякаш нищо не се е променило: колко Лазаровци продължават да умират пред алчността, която забравя справедливостта, пред печалбата, която потъпква милосърдието, пред богатството, сляпо за страданието на бедните!
Но Евангелието обещава край на страданията им и Божи съд, където ще се прекратят пиршествата на богаташа и мъките на сиромаха. Светият Отец напомни, че вярата се основава не на чудеса, а на Писанието:
Евангелието възвестява, че животът на всеки може да бъде променен, защото Христос е възкръснал от мъртвите. Това събитие е истината, която спасява. Но не е достатъчно да я познаваме и възвестяваме – трябва да я обичаме. Любовта е тази, която разкрива смисъла на Евангелието: тя ни преобразява, отваряйки сърцата ни за Божието Слово и за нашите ближни.
Това означава, посочи папата, че „катехизаторът е човек на думата, дума, която произнася със своя живот. Затова първите катехизатори са нашите родители, тези, които първи ни говориха и ни научиха да говорим. Точно както ние сме научили майчиния си език, така и възвестяването на вярата не може да бъде делегирано на други, а става там, където живеем. Всички ние сме възпитани във вярата чрез свидетелството на онези, които са повярвали преди нас. Катехизаторите ни придружават във вярата, споделяйки с нас едно постоянно пътуване, където нашето разбиране за истината расте чрез размисъл, опит и проповядване“.
Папата добави, че Катехизисът предпазва от индивидуализъм и разногласия, защото изразява вярата на цялата Църква.
Епископът на Рим цитира свети Августин: „обяснявайте всичко така, че като слуша, човек да вярва; като вярва, човек да се надява и като се надява, човек да обича“. Този съвет трябва да се вземе присърце.
Нека помним, че никой не може да даде това, което няма. Ако богаташът от Евангелието се бе отнесъл милостиво към Лазар, той щеше да направи добро не само на него, но и на себе си. Ако този безименен човек имаше вяра, Господ щеше да го спаси от всякакви мъки.
Но привързаността към земното богатство го е лишила от надеждата за истинско и вечно добро. Когато сме изкушавани от алчността и безразличието, много съвременни „Лазаровци“ ни напомнят за думите на Исус, като стават за нас най-дейните катехизатори на този Юбилей – всеобщо време на обръщане и прошка, стремеж към справедливост и искрено търсене на мир.
