Папата: теологията да бъде в услуга на Църквата и света

Даниеле Пичини – Маня Кавалджиева – Ватикана

Призовавам ви да поддържате теология, основана на личната и преобразяваща среща с Христос, и насочена към въплъщаване в конкретните събития на днешното човечество.

Папа Лъв XIV насърчи участниците в международния семинар, организиран от Папската богословска академия и озаглавен „Творение, природа и околна среда, за мирен свят“ да поддържат тази „теология на мъдростта“, способна да даде мъдри отговори дори на дигиталните предизвикателства. Участниците бяха приети на аудиенция тази сутрин, 13 септември, в зала „Клементина“ на Ватиканския апостолически дворец.

Поведение на солидарност и сътрудничество

В своето слово, папата най-напред накратко обобщи целите на симпозиума, проведен на 11 и 12 септември в сградата на името на Пий IV във Ватиканските градини и съсредоточен върху теми, скъпи и на „неговите предшественици свети Йоан Павел II, Бенедикт XVI и Франциск“, като „екологичната устойчивост“ и „грижата за творението“. След това Светият Отец подчерта как „усилията за подобряване на екологичните и социалните условия на нашия свят“ изискват „ангажимент от страна на всички“. Според Папата, семинарът е взел това предвид това изискване, предлагайки подходящ „междукултурен и междурелигиозен“ подход, „поведение на солидарност и сътрудничество, което да надхвърля регионалните, националните, културните и религиозните бариери и ограничения“.

„Напътстваща“ теология

Папата възлага на теологията, която е „базисно измерение на мисионерската и евангелизаторската дейност на Църквата“, задачата да развива точно това размишление. Именно защото е „адресирана до всеки мъж и жена на всяко време“, теологията, необходима за изпълнението на тази мисия, трябва да бъде, по израза на папа Франциск, „напътстваща“, тоест способна да обедини „научната строгост и влечението към историята; въплътена теология, пропита с болките, радостите, очакванията и надеждите на човечеството“.

Примерът на Августин, Тома и Розмини

Папа Лъв посочи историческите примери за „теология на мъдростта“, способна да обедини „тези различни аспекти“: „великите Отци и Учители на Античността“, които „са знаели как да съчетават вяра и разум, размисъл, молитва и практика“. Сред тях е свети Августин, „винаги актуален пример“, обясни папата, който е култивирал теология, разбирана не като „абстрактно изследване“, а като „плод на Божия опит и жизненоважна връзка с Него“. Епископът от Хипон, особено в своите „Изповеди“, предлага именно „въплътено теологично размишление, способно да отговори на духовните, доктриналните, пастирските и социалните нужди на своето време“. След това свети Тома систематизира „екзистенциалния и афективен“ път на Августин „с инструментите на аристотелския разум“, разбирайки теологията като „sapida scientia“ (добра наука) или като „мъдрост“. Интелектуалното разработване по-късно е завършено от блажения Антонио Розмини, който, както посочва Лъв XIV, „счита теологията за възвишен израз на интелектуалната любов“.

Теология и изкуствен интелект

Папата посочи и „дигиталните предизвикателства“ като следващата граница на приложение на богословската дейност.

Значително свидетелство за познанието на вярата в услуга на човечеството, във всичките ѝ измерения – лични, социални и политически – е Социалната доктрина на Църквата, призована днес да дава мъдри отговори и на дигиталните предизвикателства.

В това търсене на отговори, теологията е „директно извикана“, „защото не е достатъчен само етичен подход към сложния свят на изкуствения интелект“. Дисциплината „мъдрост“ има задачата да предоставя „антропологична визия, която да обосновава етичното действие“. Необходимо е, твърди папата, „да се върнем към вечния въпрос: кой е човекът, какво е неговото безкрайно достойнство, което не може да се свежда до какъвто и да е дигитален андроид?“

Диалог с всички дисциплини

В края на словото си Лъв XIV насърчи теолозите да водят диалог „не само с философията, но и с физиката, биологията, икономиката, правото, литературата, музиката, за да носят добрия квас на Евангелието в различните култури“ и да „развиват и въплъщават това мъдро богословие, в услуга на Църквата и на света“.