Папата: Образованието носи надеждата, от която светът се нуждае
Ватикан Нюз
Папата размишлява върху милионите деца, които все още нямат достъп до основно образование, както и върху кризите в образованието, породени от войни, миграция, неравенство и бедност. В апостолическото си писмо „Да очертаваме нови карти на надеждата“, подписано на 27 октомври 2025 г. и публикувано по повод 60-годишнината от Gravissimum Educationis, той подчертава, че прозренията на документа остават актуални и днес — в един фрагментиран и дигитализиран свят. Те продължават да вдъхновяват образователните общности да изграждат мостове и да създават гражданска и професионална формация с творчество и надежда. Посоката, очертана от Втория Ватикански събор, е породила множество харизми и дела, които и днес все още са духовно и педагогическо съкровище на Църквата.
Образователните харизми като живи отговори
Писмото подчертава, че образователните харизми не са застинали формули, а живи отговори на нуждите на всяка епоха. Припомняйки учението на св. Августин, според когото истинският възпитател е този, който пробужда в човека жаждата за истина и свобода, папата проследява традицията — от монашеските общности през просешките ордени до Ratio Studiorum, където схоластическата мисъл среща духовността на св. Игнатий Лойола.
Той припомня приноса на възпитатели като св. Йосиф Каласанц, св. Жан Баптист дьо ла Сал, св. Марселин Шампаня и св. Йоан Боско — всеки от тях създал оригинален педагогически път в служба на бедните и изключените. Папата отдава почит и на пионерската роля на жените — монахини и мирянки като Висента Мария Лопес и Викюня, Франческа Кабрини, Жозефина Бахита, Мария Монтесори, Катерина Дрексл и Елизабет Ан Ситон, които разширяват достъпа до образование за момичета, мигранти и онеправдани.
Образованието като споделена мисия
Папа Лъв XIV подчертава, че образованието винаги е общо дело, в което участват учители, ученици, семейства, ръководители, пастири и гражданското общество. Той припомня мисълта на св. Джон Хенри Нюман — обявен за съпокровител на образователния свят заедно със св. Тома Аквински — като пример за съчетание между интелектуална строгост и дълбока човечност.
Папата насърчава обновяване на образователната среда чрез емпатия и отвореност, като настоява, че образованието трябва да формира цялостния човек — обединявайки знание, сърце и способност за разпознаване на доброто. Католическите училища и университети, казва той, трябва да бъдат места, където търсенето на истината се насърчава, а не потиска. Преподаването трябва да се разбира като призвание на служение, което предлага време, доверие, компетентност и състрадание, съчетавайки справедливост с милосърдие.
Човешката личност в центъра
Писмото припомня предупреждението на Павел VI срещу свеждането на образованието до функционално обучение или икономическа ефективност. Образованието, пише папа Лъв XIV, трябва да служи на човешкото достойнство и общото благо. Човекът не може да бъде сведeн до набор от умения или дигитален профил, а трябва да бъде признат като уникално същество — с лице, история и призвание.
Възстановяване на доверието сред конфликтите
Без да се поддава на носталгия, папата поставя размисъла си твърдо в настоящето. Използвайки образа на „неподвижните звезди“, той описва принципите, които трябва да ръководят образованието: истината се открива в общение, свободата предполага отговорност, а властта трябва да се упражнява като служение.
Той призовава католическото образование да възстанови доверието в свят, белязан от страх и разделение, и да възпита чувство за принадлежност, което насърчава братството между народите.
Преплитането на вяра, култура и живот
Спомняйки си годините си на служение в диоцеза Чиклайо (Перу), папа Лъв XIV описва образованието като постепенен път на растеж, изграден чрез постоянство и отдаденост. Той представя католическите училища като общности, в които вярата, културата и животът се съчетават хармонично.
Техническите нововъведения сами по себе си, пише той, не са достатъчни за справяне със съвременните предизвикателства; необходимо е разпознаване и последователност във визията. Свидетелството на учителя — интелектуално и духовно — е не по-малко важно от преподаването в класната стая. Затова формирането на учителите — академично, педагогическо, културно и духовно — е съществено за мисията на католическото образование.
Семейството — първият възпитател
Папата отново подчертава, че семейството остава първото и основно място на възпитание. Другите институции могат да го подпомагат, но не и да го заменят. Сътрудничеството между семейства, училища и общности трябва да се основава на слушане, споделена отговорност и взаимно доверие.
В един взаимносвързан свят и възпитанието трябва да бъде взаимносвързано. Папата насърчава по-тясно сътрудничество между енорийски и диоцезни училища, университети, професионални институти, движения, както и цифрови и пасторални инициативи. Различията в методите и структурите, отбелязва той, трябва да се разглеждат като богатство, а не като пречка. Бъдещето изисква растеж в сътрудничество и единство на целта.
Връзка между социална и екологична справедливост
Цялостното образование, подчертава писмото, обединява всички измерения на човека и разглежда вярата не като отделен предмет, а като дихание, което оживотворява всяко знание. Така католическото образование става семе на цялостен хуманизъм, способен да отговори на тревогите на нашата епоха.
Папата поставя това в контекста на свят, наранен от конфликти и насилие. Образованието за мир, обяснява той, не е пасивно, а активно: то отхвърля агресията, учи на помирение и развива език на милост и справедливост. Той свързва тази мисия с необходимостта да се обединят социалната и екологичната справедливост, напомняйки, че когато земята страда, най-много страдат бедните. Затова образованието трябва да формира съвести, способни да избират доброто, а не само полезното, и да насърчава устойчив и прост начин на живот.
Технологиите в служба на човека
Позовавайки се отново на учението на Втория Ватикански събор, папа Лъв XIV предупреждава срещу подчиняването на образованието на пазарната логика и финансовите интереси. Той призовава за отговорно използване на технологиите, които трябва да обогатяват ученето, а не да отслабват човешките отношения и общностния живот.
Папата предупреждава срещу „техническата ефективност без душа“ и стандартизираното знание, което обеднява човешкия дух. Нито една дигитална система, отбелязва той, не може да замени човешките способности, които правят образованието живо — въображение, изкуство, творчество, съпричастност и дори готовността да се учим от грешките си. Изкуственият интелект и дигиталните среди, добавя той, трябва да бъдат ръководени от етична рефлексия и загриженост за човешкото достойнство, справедливостта и ценността на труда.
Към култура на срещата
Изграждайки върху наследството на папа Франциск и Глобалния пакт за образование, папа Лъв XIV очертава три приоритета на настоящето:
– възпитание на вътрешния живот, който отговаря на търсенето на дълбочина от страна на младите;
– формиране на хуманна дигитална култура, която поставя човека преди алгоритъма;
– образование на новите поколения в пътищата на мира, диалога и помирението.
Той призовава за нова образователна култура, белязана от сътрудничество вместо съперничество и от общо разпознаване вместо твърда йерархия.
Симфония на Духа
В заключение писмото приканва възпитателите да използват език, който лекува, да пазят отворено и разпознаващо сърце и да посрещат предизвикателствата на днешния ден с кураж и щедрост. Папата признава реалните трудности на настоящето: разпокъсано внимание, причинено от хипердигитализацията, крехки отношения, социална несигурност и неравенство.
Срещу тези заплахи той призовава към дух на приобщаване и евангелска безвъзмездност, изразена в конкретни дела на справедливост и солидарност. „Когато образованието изгуби от поглед бедните“, предупреждава папата, „то губи самата си душа“.
