Папа Лъв XIV: Истинската зрялост не зависи от годините, а от пълнотата в Христос
Светла Чалъкова – Ватикана
Кардинал Рафаел Мери дел Вал, една от най-значимите фигури на църковната дипломация през XX век. Словото на папа Лъв XIV не бе просто спомен за миналото, а покана към днешния човек да преоткрие силата на смирението и радостта от служението. В един свят, често обсебен от успех и признание, примерът на Рафаел Мери дел Вал остава жива и актуална светлина – свидетелство, че най-висшето достойнство в Църквата и в живота е да бъдеш верен слуга на Христос. В този контекст папа Лъв XIV подчерта, че „истинската зрялост не се измерва с годините, а с пълнотата в Христос“, цитирайки думите от Посланието до ефесяните (4, 13).
Роден през 1865 г. в Лондон в космополитно семейство – с баща испански дипломат и майка англичанка – Рафаел Мери дел Вал от ранна възраст възприема духа на универсалност, който по-късно ще се превърне в сърцевина на неговото църковно служение. Папата припомни, че още млад той е бил призован от папа Лъв XIII да участва в деликатни дипломатически мисии, а по-късно служи като апостолически делегат в Канада, работейки за единството на Църквата и католическото образование.
През 1903 г., едва на 38 години, св. Пий X го назначава за държавен секретар на Ватикана, правейки го един от най-младите кардинали в историята. Според папа Лъв XIV това назначение е доказателство, че „Бог не гледа възрастта, а готовността на сърцето“.
Но Мери дел Вал не е бил просто дипломат от канцеларията – той прекарвал много време сред децата и младежите от римския квартал Трастевере, изповядвайки ги и катехизирайки ги с бащинска нежност. Тази двойственост – държавник и пастир – според папата придава на неговата личност особена пълнота и дълбочина.
Особено внимание Светият отец обърна на прочутите „Литании на смирението“, написани от кардинала. „В тях – каза папа Лъв XIV – се открива духът, с който той служеше: без стремеж към признание, власт или одобрение, но с желанието да върши Божията воля в тишината на всекидневието“. Той се молел да бъде освободен от желанието да бъде възхваляван, от страха да бъде унижен, от нуждата да бъде одобряван. Тези прошения, подчерта папата, са актуални и днес, особено за онези, които носят отговорности в Църквата или в обществото. Истинската власт не се гради върху титли и позиции, а върху свободата да служиш дори далеч от прожекторите.
Папата припомни и епископския девиз на Мери дел Вал – Da mihi animas, cetera tolle („Дай ми душите, вземи останалото“), който той пожелал да бъде единствен надпис на неговия гроб под купола на „Св. Петър“. „Това е викът на истинския пастир, който не търси почести, а спасение на душите“, подчерта папа Лъв XIV.
В заключение Светият отец се обърна към присъстващите с пожелание да пазят жив духа на смирение, служение и вяра, завещан от кардинала. „Нека Пресвета Дева Мария, която Рафаел Мери дел Вал обичаше с детска нежност, научи всички ни – семейства, дипломати и служители на Църквата – да съчетаем истината с любовта, мъдростта с дързостта, служението със смирението, така че във всичко да сияе само Христос“.
