Обща аудиенция: Лъв XIV призовава към духовно единство и човешко братство
Светла Чалъкова - Ватикана
„Бог е дух, и които Му се покланят, трябва да Му се покланят с дух и истина“ – с тези думи от Евангелието според Йоан папа Лъв XIV насочи вниманието към сърцевината на всяка религиозна среща: търсенето на Бог отвъд граници, култури и догми. Той припомни срещата на Исус със самарянката при кладенеца в Сихар – момент, в който Христос преодолява бариерите на пол, произход и вяра, за да открие нов смисъл на поклонението: „нито на тази планина, нито в Йерусалим, а в дух и истина“.
Тази евангелска сцена, подчерта Папата, изразява същността на истинския междурелигиозен диалог – среща на сърца, жадуващи за Истината, диалог, роден от жаждата на човека за Бог и на Бог за човека.
Шест десетилетия след Nostra aetate, Църквата отново напомня, че всички религии могат да отразяват „лъч от онази истина, която осветява всеки човек“.
Папа Лъв XIV припомни, че първоначалният импулс на декларацията е бил насочен към еврейския народ – опит да се възстанови духовната връзка, която обединява християните и потомците на Авраам. За пръв път в историята на Църквата документ от такъв ранг изрично признава, че „началото на християнската вяра се намира в патриарсите, Мойсей и пророците“.
„Църквата, вярна на това духовно родство, категорично отхвърля омразата, преследванията и антисемитизма във всичките му форми“, заяви Светият отец.
Той изрази дълбока благодарност за плодовете на диалога между католици и евреи през последните шестдесет години, като подчерта, че пътят на взаимното разбиране не е лишен от трудности, но остава благословен от Божията воля. Въпреки напреженията и политическите конфликти в различни региони, папа Лъв XIV призова да не се позволява на обстоятелствата да рушат приятелството, изградено с толкова усилия.
„Днес повече от всякога светът има нужда от нашето единство, от нашата дружба и от нашето общо действие“, каза той. „Нека нашите религии се обединят, за да облекчат човешкото страдание и да защитят нашия общ дом – Земята".
Папата обърна внимание и на моралните предизвикателства на съвременния свят – злоупотребата с Божието име, религиозния фанатизъм и безконтролното развитие на изкуствения интелект, който може да застраши човешкото достойнство. „Нашият дълг – каза той – е да направим техниката по-човечна, като ѝ вдъхнем духа на отговорност и любов“.
В заключение, Папата напомни, че мирът започва в човешкото сърце. Религията – когато е автентична – има силата да върне надеждата в един свят, раздиран от войни и духовна умора. „Да предадем духа на приятелство и сътрудничество на бъдещите поколения, защото това е истинският стълб на диалога“, завърши той, приканвайки към кратка тиха молитва за мир.
