Обща аудиенция: Мирът на Възкръсналия е любов по-силна от всяка рана
Светла Чалъкова - Ватикана
В катехизиса си папата насочи погледа на присъстващите към най-дълбокия извор на надежда за всеки християнин – Възкресението на Христос. Но, каза папата, Възкресението не трябва да се разбира като акт на надмощие или доказателство за сила. Христос не се връща, за да отмъсти или да укори, а за да засвидетелства, че любовта има силата да се изправи след всяко поражение и да продължи своята неспирна история.
„Когато хората преживеят предателство или болка, първото чувство често е гнявът и желанието за възмездие. – каза папата - Но Възкръсналият Христос действа по съвсем различен начин: Той влиза в живота на учениците Си не със сила, а с кротост. Вместо обвинения, Той носи поздрав, който изглежда обикновен, но носи неизмерима дълбочина: „Мир вам.“
Раните като знаци на прошка
Папата се спря върху един детайл от Евангелието, който често остава незабелязан. Христос показва на учениците Си Своите рани – тези същите белези, които напомнят за болка, предателство и самота. Но Той ги разкрива не за да упреква, а за да потвърди, че Неговата любов е по-силна от неверността.
„Защо – попита Светият отец – Исус не скри тези белези? Защо не излезе пред тях с лице без следи от страдание?“ Отговорът, каза той, е ясен: защото тези рани вече не носят срам, а са преобразени в знаци на прошка. Те са като врати, през които Божието милосърдие влиза в живота ни.
Учениците, вместо да изпитат вина, изпитват радост, защото разбират, че Възкръсналият е помирен с миналото Си. В тези белези вече няма укор, а само потвърждение, че дори в най-мрачния момент Бог не се е отказал от човека.
Мир и изпращане на мисия
След като изрича втори път: „Мир вам!“, Христос дава на апостолите мисия, която ще се превърне в сърцевината на Църквата: „Както Ме изпрати Отец, така и Аз изпращам вас“. „Това не е заповед за власт и контрол, а призив към отговорност – да станат свидетели на помирение в свят, разкъсван от конфликти и вина“, каза Лъв XIV, който припомни, че след тези думи Исус вдъхва върху тях Духа Свети. Този същият Дух, който Го е придружавал в послушанието към Отца и в любовта до кръста, сега става дъх на нов живот за апостолите. От този момент нататък те вече не могат да мълчат. Тяхната мисия е да свидетелстват, че Бог прощава, изправя падналия и връща доверието на изгубилия надежда.
Призив към вярващите днес
Оттук и насърчението на папата към вярващите да не се страхуват да показват своите собствени рани, когато са били изцелени от милосърдието. „Не се бойте – каза той – да се доближите до онези, които живеят в страх или вина. Не крийте раните си, защото в тях може да блесне светлината на надеждата“.
Посланието е ясно: християните са призвани да бъдат носители на мира, който не унижава, а повдига; свидетели на любов, която не заличава миналото, а го преобразява в път към бъдеще.
„И ние сме изпратени – завърши Светият отец. – Господ ни показва Своите рани и ни дарява Своя мир. Нека позволим на Духа да ни направи свидетели на тази любов, по-силна от всяко поражение“.
