Папа

Обща аудиенция: Възкресението – любов, която преобразява, без да се налага

На общата аудиенция в сряда 8 октомври, Лъв XIV насочи вниманието към едно от най-неочакваните измерения на Христовото Възкресение: смирението. В свят, който търси чудеса и доказателства, Папата припомни, че възкръсналият Христос не се явява с блясък и могъщество, а в тишината на обикновените човешки срещи. Не сред гръм и ангелски войнства, а като пътник, който споделя хляб, като човек, когото лесно можеш да подминеш, без да разбереш Кой е.

Светла Чалъкова - Ватикана

Папата припомни, разказите са срещите с Възкръсналия: Мария Магдалина Го взема за градинар, учениците от Емаус – за странник, рибарите на брега – за непознат минувач. В тези прости образи, каза Светият отец, се разкрива истинското величие на Възкресението – то не е спектакъл, а преобразяване. Христос избира близостта, споделената трапеза, топлината на обикновения жест. В Неговото смирение се ражда новият смисъл на човешкия живот: всичко, дори най-дребното, може да се превърне в благодат.

Възкръсналият Христос не отнема болката и усилието, а им придава нова стойност. Да ядем, да работим, да чакаме, да се грижим за дома, да подкрепяме приятел – всичко това, когато е изпълнено с любов, става предвкусване на Божието царство. Пасхата не изважда човека от света, а осветява света отвътре.

Но има нещо – каза папата - което често пречи да разпознаем това присъствие: убеждението, че радостта трябва да бъде без рани. Учениците от Емаус вървят тъжни, защото са очаквали Месия без кръст. Те не разбират, че именно болката е пътят, по който Бог разкрива пълнотата на Своята любов. Едва когато Христос преломява хляба пред тях, очите им се отварят и те осъзнават, че сърцата им вече са горели, макар и без да знаят.

папата на общата аудиенция (@Vatican Media)

Това – продължи папата - е най-голямата изненада на вярата: под пепелта на умората винаги тлее жива жарава. Няма падение, което да не може да бъде излекувано; няма нощ, която да е вечна; няма рана, която да остане отворена завинаги. „Божията любов е по-силна от всяко разстояние и от всяка тъмнина“, припомни Лъв XIV, който изтъкна: „Христос не идва само в мигове на духовен подем, а влиза тихо в човешката слабост – в провалите, в съмнението, в ежедневната тежест. Именно там Той се приближава и чака, без да настоява да бъде разпознат. В тази търпелива близост се крие чудото на Възкресението – любов, която преобразява, без да се налага.

Ето защо – завърши папата – „Възкръсналият не отнема нашите рани, а ги осветлява. В Неговото смирение светът намира надежда – надежда, че животът винаги може да започне отново, че дори в тъмнината може да проблесне светлина“.