Папата: Да избягваме изкушението да поставяме в центъра това, което не е Бог
Светла Чалъкова - Ватикана
Дългата история на евангелизация, която нашите коренни народи са преживели, е „изпълнена със светлини и сенки, както често напомнят епископите на Латинска Америка и Карибите“, пише папата в посланието си.
Светият отец цитира св. Августин, който говорейки за служителите на Евангелието, казва:
„Ако човек е добър, той е съединен с Бог и съдейства на Бог; ако е лош, Бог действа чрез него, за да покаже видимия знак на тайнството и да даде самата благодат. Ако пазим това, няма да има разделения между нас“ (Писмо 105,12).
По този начин, подчертава папата, Юбилеят – това скъпоценно време на прошка – ни приканва да простим от сърце на нашите братя (срв. Мт 18,35), да се помирим с историята си и да благодарим на Бога за Неговото милосърдие към нас.
И все пак, въпреки раните на миналото, трябва да осъзнаем, че можем да бъдем народ единствено ако се оставим напълно в ръцете на Божията сила и Неговото действие в нас.
„Той, Който е посадил семената на Словото във всяка култура, ги кара да покълнат по нов и удивителен начин, подрязвайки ги, за да принесат повече плод“, пише папата.
Лъв XIV цитира св. Йоан Павел II и Catechesi tradendae, напомняйки, че в диалога и срещата се учим от различните начини на виждане на света, ценим уникалното и оригиналното във всяка култура и заедно откриваме изобилния живот, който Христос предлага на всички народи.
Светият отец призовава към смелост в проповядването на Евангелието, като подчертава, че „в концерта на народите коренните общности трябва с кураж и свобода да представят своето човешко, културно и християнско богатство“.
Той отправя евангелски призив да се избягва изкушението да се поставя в центъра онова, което не е Бог — било то власт, господство, технологии или други земни реалности — за да останат сърцата ни винаги обърнати към Единствения Господ, извор на живот и надежда.
Затова, казва папата, за онези, които „по Божие милосърдие се наричат християни“, всички исторически, социални, психологически и методологични разсъждения намират своето най-дълбоко значение във върховната заповед да се направи Христос познат на света: Този, Който е умрял за опрощението на нашите грехове и е възкръснал, за да ни спаси и да ни доведе до вечна прослава в небето.
В края на посланието си папа Лъв XIV отправя призив за обновена ревност в изпълнението на Господнята заповед:
„Идете, прочее, научете всички народи и ги кръщавайте в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да спазват всичко, що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мт 28,19–20).
И добавя, че всеки вярващ е призван да разпространява радостта, която извира от срещата с Божественото Сърце на Христос.
