Папата към религиозните лидери: Да помогнем на народите да се освободят от омразата

Александър Панчанка – Светла Чалъкова – Ватикана

На 28 октомври 2025 г., в зала „Павел VI“ във Ватикана, Папа Лъв XIV взе участие в междурелигиозна среща на тема „Вървим заедно в надежда“, посветена на 60-годишнината от декларацията на Втория Ватикански събор Nostra aetate – документ от 1965 г., посветен на отношенията на Църквата с другите религии.

„Преди шестдесет години беше посято семето на надеждата за междурелигиозен диалог. Днес вашето присъствие свидетелства, че това семе е израснало в могъщо дърво, чиито широко разперени клони дават подслон и плодове на взаимно разбирателство, приятелство, сътрудничество и мир“, заяви Светият Отец.

Папата припомни онези хора, които са положили усилия, за да осъществят принципите на Nostra aetate: които са поливали посятото семе, обработвали са почвата и са го пазили. „Някои дори са пожертвали живота си: те са мъченици на диалога, които са се противопоставили на насилието и омразата. Нека ги споменем с благодарност“, призова Папата.

Актуалността на „Nostra aetate“

Светият Отец подчерта, че посланието на Nostra aetate остава напълно актуално. Преди всичко декларацията говори за призванието на Църквата да насърчава единството и любовта между хората и народите. Документът напомня също, че всички принадлежим към едно човешко семейство и че религиите, срещащи се по света, по различни начини се стремят да отговорят на неспокойното търсене, присъщо на човешкото сърце.

Папата изтъкна, че Католическата църква не отхвърля нищо от онова, което е истинско и свято в другите религии, и призовава своите чеда чрез диалог и сътрудничество да признават, съхраняват и насърчават онова, което е духовно, морално и културно добро у народите.

Корените на декларацията

Подготовката на Nostra aetate започнала, когато папа Йоан XXIII възложил на кардинал Аугостино Беа да представи на събора доклад за новите отношения между Католическата църква и юдаизма, припомни Папата, подчертавайки, че поради това четвъртата глава, посветена на юдаизма, може да се нарече сърцето и ядрото на цялата декларация.

Папата отбеляза, че документът е първият в историята на Църквата доктринален текст с богословска основа, който, опирайки се на Библията, показва юдейските корени на християнството. В същото време той заема твърда позиция срещу всички форми на антисемитизъм и дискриминация – расова, социална и религиозна.

„Не можем да призоваваме Бог, Отец на всички, ако отказваме да се държим като братя с всеки човек, сътворен по Божи образ“, припомни Светият Отец.

Диалогът като начин на живот

„Този исторически документ отвори очите ни за един прост, но дълбок принцип: диалогът не е тактика или инструмент, а начин на живот – път на сърцето, който преобразява всички участници: и онези, които слушат, и онези, които говорят. Освен това ние вървим по този път, без да изоставяме вярата си, а оставайки твърдо в нея“, каза Лъв XIV.

Папата подчерта, че истинският диалог се ражда от дълбоките корени на нашата вяра, които ни дават сила да протегнем ръка към другите с любов. По думите му, необходимо е да гледаме отвъд това, което ни разделя, и да откриваме онова, което ни обединява.

Отговорността на религиозните лидери

„И все пак днес живеем в свят, в който тази визия често се замъглява. Виждаме как стени отново се издигат между народи, религии и дори между съседи. Тътенът на войните, раните на бедността и стенанията на земята ни напомнят колко крехко остава човешкото семейство. Мнозина са се уморили от обещания, мнозина са забравили какво е надежда“, добави той.

В този контекст Папата припомни светата отговорност на религиозните лидери – да помогнат на народите „да се освободят от веригите на предразсъдъците, гнева и омразата; да се издигнат над егоизма и затвореността; да преодолеят алчността, която разрушава човешката душа и земята“.

„Само така ще можем да водим нашите народи и да бъдем пророци на нашето време – гласове, които осъждат насилието и несправедливостта, поправят разделенията и възвестяват мира на всички наши братя и сестри“, каза Папата.

И накрая, той добави:

„Когато религиите, народите и поколенията започват да вървят заедно, се случват чудесни неща: сърцата се отварят, издигат се мостове, прокарват се нови пътища там, където това изглеждаше невъзможно“.

„Скъпи братя и сестри, в този решаващ момент от историята ни е поверена велика мисия – да пробудим у всеки човек чувството за човечност и святост. Това, приятели мои, е именно причината, поради която ние, като религиозни лидери, носещи голяма отговорност да вдъхваме надежда на човечеството, което често се поддава на изкушението на отчаянието, сме се събрали тук. Помнете, че молитвата има силата да преобразява нашите сърца, нашите думи, нашите дела и нашия свят. Като обновява в нас духа на надеждата и любовта, тя ни възражда отвътре“, заключи Папата.