Папата: богатството на Църквата се крие в нейното многообразие
Виктор Владимиров – Маня Кавалджиева – Ватикана
Диалогът се проведе под формата на въпроси от страна на представители на континентите и отговорите от папата, който напомни, че синодалността не е кампания, нито програма, а „начин на съществуване на Църквата“, което включва умението за изслушване един друг, взаимно разпознавани и да се върви заедно с хората за общото благо.
Синодалната църква трябва да бъде отворена, способна да слуша и да изгражда мостове между култури и религии; тя не търси един-единствен модел, а живее в множество форми и култури. Лъв XIV призовава за уважение на особеностите на всяка общност и за отхвърляне на еднообразието, защото богатството на Църквата се крие в нейното многообразие.
Светият Отец внимателно изслуша свидетелствата за живота на Църквата на различни континенти. Говорейки за Африка, той подчерта, че мисионерският дух и младостта на нейната Църква са вдъхновяващ пример за всички. Коментирайки доклада за Океания, изрази надежда, че Църквата ще расте в общение и отговорност за общото си бъдеще.
Папата припомни необходимостта от ефективен отговор на предизвикателствата на бедността, несправедливостта и изменението на климата, в духа на енцикликата Laudato Si' и демонстрирайки любов към човечеството и света. Епископските конференции и общности трябва да проявяват смелост и отговорност в защитата на човека и творението.
В размислите си за Америка, Лъв XIV отбелязва, че пътят на синодалността изисква постоянна духовна и пастирска подготовка. Единството се ражда от слушане, търпение и взаимна подкрепа. Той призова свещениците, епископите и миряните да не се страхуват от промяната, а да участват в изграждането на истинско църковно общение, за което всеки се чувства отговорен.
Светият Отец говори особено топло за ролята на жените в живота на Църквата. Той сподели спомени за майка си и за мисионерите от Перу, които са евангелизирали в отсъствието на свещеници. Папата подчерта, че съществуват културни бариери, които пречат на жените да реализират призванието си и Църквата трябва да може да преобразява културите в духа на Евангелието.
Папа Лъв XIV нарече църквите в Близкия Изток пример за непоколебимост и вяра, „знак на надежда за цялата Църква“: те свидетелстват за присъствието на Светия Дух сред изпитания. Говорейки за Азия, папата подчерта духовното богатство на континента, където Църквата живее сред множество религии; тук, каза той, се крие дарът на диалога, съзерцанието и вътрешната тишина, толкова необходими за целия свят. Говорейки за опита на Католическата църква в Латинска Америка, папата отбеляза, че дължи много на този континент, където вярата и духът на единство са се превърнали в неразделна част от културата.
В края на обръщението си, епископът на Рим отбеляза, че истинската синодалност се проявява в готовността на Църквите да споделят своите ресурси и блага в името на по-голямо равенство и единство: този път вече е започнал и се развива, макар и изпълнен с трудности.
