Папата: християнската духовност да бъде двигател на обновлението
София Халходжаева – Маня Кавалджиева – Ватикана
Папа Лъв започна с наставлението на апостол Павел към Тимотей, в което апостолът предупреждава да не се отделя името на Исус от Неговата история и Неговия кръст, защото Бог възкресява това, което ние отхвърляме: „Помни Господа Иисуса Христа…, Който възкръсна от мъртвите, според моето благовестие“ (2 Тим., 2,8).
Папата подчерта, че само това отличава Божия път от човешките системи: „Това е единственото нещо, което има значение, това е, което отличава човешките духовни пътища от Божия път“.
Размишлявайки върху четиво от Книгата на царете за изцелението на сириеца Нееман, папата посочи опасността от затваряне за Божието действие. Той припомни думите на папа Франциск за сирийския военачалник, страдащ от проказа:
Често срещаме това противоречие в живота си: понякога великите дарове са броня, покриваща големи слабости. Ако Нееман беше продължил просто да трупа медали, за да украсява бронята си, в крайна сметка щеше да бъде съсипан от проказата: привидно жив, да, но затворен и изолиран в болестта си.
Исус ни освобождава от тази опасност, защото „не носи броня, а се ражда и умира гол“, обясни Светият Отец, пояснявайки, че колкото по-малко титли и привилегии имаме, толкова по-ясно ни става, че „Бог е чист дар, чиста благодат“, абсолютната истина, от която много гласове и убеждения днес могат да ни отделят.
Папата подчерта, че богородичната духовност служи на Евангелието, като разкрива неговата простота:
Почитането на Мария от Назарет ни прави, заедно с Нея, ученици на Исус, учи ни да се върнем към Него, да размишляваме и свързваме фактите от живота, в който Възкръсналият все още ни посещава и ни призовава.
Позовавайки се на химна на Мария „Величае душата ми Господа“ (Magnificat), Светият Отец описа богородичната духовност като сила на преобразяване, сила която „ни помага да видим гордите, изгубени в мислите на сърцата си, силните, свалени от престола, богатите, връщащи се с празни ръце. Тя ни подтиква да засищаме гладните с добри неща, да повдигаме смирените, да помним Божието милосърдие и да се уповаваме на силата на Божията ръка.
Папата предупреди да не се подчинява вярата на собствените интереси, което превръща различните от нас, особено бедните, „във врагове, в „прокажени“, които трябва да се избягват и отблъскват“.
В заключение, цитирайки папа Франциск, Лъв XIV ни призова да видим в Мария силата, която се противопоставя на насилието:
В нея виждаме, че смирението и нежността не са добродетели на слабите, а на силните, които нямат нужда да се отнасят зле с другите, за да се чувстват важни. Гледайки я, откриваме, че тя, която е хвалила Бога за това, че „свали силните от троновете им“ и „отпрати богатите с празни ръце“, е същата, която осигурява домашна топлина в нашето търсене на справедливост.
Папа Лъв призова всички вярващи да превърнат християнската духовност в „двигател на обновлението и трансформацията“, както изисква Юбилеят – време на обръщане и завръщане, размисъл и освобождение.
„Нека Пресветата Мария, нашата надежда, се застъпва за нас и ни насочва към Исус, разпнатия Господ. В Него се крие спасението за всички“, призова папата в края на проповедта си.
