Папата: „не“ на безразличието за лодките, търсещи сигурен пристан

Антонела Палермо – Маня Кавалджиева – Ватикана

Мисионерите и мигрантите намират много подходящ съюз в Юбилея, на тях посветен на днешния ден. Това, което ги обединява, е пътуването до границите.

Днес често тези граници са белязани от дискриминация и насилие в случая с мигрантите, търсещи по-добри условия за живот; но също така отдавна е преосмислено самото значение на мисията като дело, което трябва все по-често да се извършва на местата на екзистенциална криза, а не „само“ по краищата на света. Тази ключова концепция папа  Лъв XIV повтори и подчерта в своята проповед по време на литургията, която ръководи на днешния 5 октомври, на външния притвор на базилика „Свети Петър“,  пред тридесет хиляди души, на които дъждът не попречи да присъстват.

Продължаване на Христовото дело по перифериите на света

След като повтори, както бе повтарял и папа Франциск, че цялата Църква е мисионерска, Светият Отец продължи по стъпките на своя предшественик и призова „Христовото дело да продължава по перифериите на света, белязани понякога от войната, несправедливостта и страданието“.

След това обърна внимание на големия въпрос, който се задава днес, особено във времето на истински кръвопролития, „Защо, Господи, изглежда, че отсъстващ?“

Господният отговор обаче ни отваря за надеждата. Ако пророкът осъжда неудържимата сила на злото, която сякаш надделява, Господ от своя страна съобщава, че всичко това ще има край, краен срок, защото спасението ще дойде и няма да се забави (Ав.2,4)

Следователно, има живот, нова възможност за живот и спасение, която идва от вярата, защото тя не само ни помага да устояваме на злото, като постоянстваме в доброто, но и преобразява съществуванието ни дотам, става инструмент на спасението, което Бог и днес все още иска да реализира по света.

Границите на мисията вече не са само географски

Папата говори за спасение, това, предлагано от Евангелието, което не се налага с извънредни средства, „което си проправя път“, уточни папата, „тихо и привидно безрезултатно“. Да се подражава на поведението на „ненужните слуги“ от евангелския откъс от Лука (17, 10), служейки на братята, а не на личните си интереси. Това е мисионерският дух.

Днес в историята на Църквата започва нова мисионерска ера. Ако дълго време свързвахме мисията със „заминаване“, пътуване до далечни земи, които все още не познаваха Евангелието или се намираха в положение на бедност, днес границите на мисията вече не са географски, защото идват при нас бедността, страданието и желанието за по-голяма надежда.  

Да отворим обятията си за онези, които идват от измъчени земи

Не става въпрос само за „заминаване“, но и за „оставане“, за да се възвестява Христос чрез гостоприемството, състраданието и солидарността, потвърди папата, пояснявайки значението на думата „оставане“. Не става въпрос за „намиране на убежище в удобството на нашия индивидуализъм“, а да се остане, за да „се погледне в лицето на онези, които идват от далечни и измъчени земи“. За да отворим обятията си и сърцата си за тях, да ги приемем като братя, повтори папа Лъв, „да бъдем за тях присъствие на утеха и надежда“.

Братя и сестри, онези лодки, които се надяват да съзрат сигурен пристан, където да спрат и онези очи, изпълнени с мъка и надежда, които търсят сигурна земя, за да останат, не могат и не трябва да намират студенината на безразличието или белега на дискриминацията!

Мисия за по-динамично християнство

Папата призова за подновено мисионерско сътрудничество между църквите, за да стане християнството „по-отворено, по-жизнено и по-динамично“. В същото време мисията „ad gentes“ трябва да се среща с народи и култури чрез „свещено уважение“.

Бих искал също така да припомня красотата и значението на мисионерските призвания. Обръщам се по-специално към Европейската църква: днес е необходим нов мисионерски плам на миряни, монаси и свещениците, които да предлагат служението си в мисионерските земи, плам за нови предложения и изживяване на призванието, способни да събудят това желание, особено у младите хора.

Мигранти, бъдете добре дошли!

Заключителната благословия на Епископа на Рим бе съпроводена с думи на благоразположение към онези, които са изправени пред многобройните форми на принудителна миграция. Поверяването е на Мария, прекрасният образ на „първата мисионерка на своя Син“: „нека тя ни подкрепя“, е молитвата на папата, „за да може всеки от нас да стане сътрудник в Царството Христово, Царство на любов, на справедливост и на мир“.

Бъдете винаги добре дошли! Моретата и пустините, които сте прекосили, в Писанието са „места на спасението“, където Бог се е явил, за да спаси народа си. Пожелавам ви  да откриете това лице на Бог в мисионерките и мисионерите, които ще срещате!