Папата към духовенството в Ливан: Вярата е служение и отговорност
Светла Чалъкова - Ватикана
В началото Папата припомни мотото на визитата – „Блажени миротворците“, подчертавайки думите на свети Йоан Павел II, че Църквата в Ливан има мисията да пази надеждата жива. Според него свидетелствата, чути по време на срещата, доказват, че тази надежда продължава да се превръща в дела.
Папата посочи духовните корени на ливанските християни – мълчаливата молитва на свети Шарбел и символичното значение на светилището в Хариса като място, което обединява народа. Той подчерта, че издръжливостта в трудни времена произтича от молитвата, „невидимият мост, който свързва сърцата“, и от това да останем близо до Христос, дори когато „звукът от оръжията“ заглушава ежедневието.
Лъв XIV обърна внимание и на котвата, изобразена в логото на пътуването. Вдъхновен от думите на покойния папа Франциск, той посочи, че вярата служи като котва в небето – дава посока, стабилност и ни помага да изберем любовта пред страха.
Свидетелствата на пасторалните служители определиха голяма част от размишлението на папата. Особено силен беше примерът за селото Дебабийе, където – въпреки бомбардировките и бедността – християни и мюсюлмани, ливанци и сирийски бежанци живеят заедно. Папата припоми и образа на на сирийска монета, поставена сред ливанските в енорийската кутия за милостиня, откроявайки, че всеки човек има капацитета да дарява и да получава милостиня.
Той се върна и към думите на Бенедикт XVI от посещението му през 2012 г., че отговорът на християните в криза трябва да бъде прошка вместо отмъщение, единство вместо разделение, служение вместо власт.
В словото си Папата подчерта, че младите хора в Ливан се нуждаят от истински възможности – включително в църковните структури – за да намерят реални перспективи за развитие.
Оттук и призива на Лъв XIV за солидарност с мигрантите, вдъхновен от историята на Лорен – чужденка, посветила се на подкрепата за хора, принудени да напуснат домовете си. Папата напомни, че мигрантите, които се обръщат към Църквата, никога не трябва да се чувстват отхвърлени.
Той отдаде почит и на силата на образованието, припомняйки примера на сестра Дима, която е оставила училището си отворено дори във време на насилие, превръщайки го в място за учене, убежище и изграждане на общност. „Нашето първо училище е Кръстът, а единственият ни Учител е Христос“, подчерта Папата.
Историята на отец Шарбел, който служи в затворите, беше още един знак, че Църквата трябва да вижда достойнството на всяко човешко същество, дори в най-болезнените ситуации, където винаги е възможно ново начало.
В заключение, преди да поднесе Златната роза на светилището, Папа Лъв XIV призова духовниците да бъдат „уханието на Христос“ чрез ежедневни избори, водени от любов и единство – благоухание, което принадлежи на всички, а не само на малцина.
Папата насърчи Църквата в Ливан да продължи да изгражда мир чрез непоколебима вяра, включващо общностно съжителство и практична солидарност – основи, които могат да възстановят доверието и надеждата в бъдещето на страната.
