От Бейрут папата призова за мир и религиозно единство
Светла Чалъкова - Ватикана
Папа Лъв XIV изрази дълбока благодарност и вълнение, че може да посети Ливан – „благословена земя“, както той я определи, – почитана в Писанието заради величествените си кедри, символи на непоклатимата и праведна душа. По думите му тази страна е място, където „ехото на Логоса никога не е замлъквало“, защото хората ѝ продължават да отварят сърцата си към живия Бог.
Папата припомни учението на Бенедикт XVI от следсинодалното насърчение Ecclesia in Medio Oriente (2012), като подчерта, че междурелигиозният диалог в региона не се основава на политически или социални сметки, а на дълбоки богословски истини. Според него това е диалог, изграден върху духовни връзки, които свързват християни, евреи и мюсюлмани – връзки, които трябва постоянно да се укрепват.
Ливан – модел за надежда в регион, белязан от конфликти
В словото си Папа Лъв XIV описа Площад „Мъченици“ като място, където камбанарии и минарета се извисяват редом едни до други, свидетелствайки за вековната вяра на ливанския народ. Той изрази надежда, че „всяка камбана и всеки азан“ могат да звучат заедно – не само като зов за молитва, но и като обща молба за мир.
Светият отец отбеляза, че светът често гледа на Близкия изток с тревога и скептицизъм, изправен пред сложни и дългогодишни конфликти. Но въпреки това, подчерта той, именно тук – в Ливан – може да се намери окуражаващ пример за това, че единството и взаимното уважение са възможни. Ливанският народ доказва, че „страхът, недоверието и предразсъдъците не са последната дума“, а мирното съжителство е реална перспектива.
Nostra Aetate и призивът за нова култура на среща
Папата припомни и 60-годишнината от декларацията Nostra Aetate, с която Вторият Ватикански събор поставя началото на епоха на ново разбирателство между католиците и вярващите от други религии. Основата на този диалог, каза Папа Лъв XIV, е любовта – единствената надеждна опора за справедливост и помирение. Той категорично отхвърли всякакви форми на дискриминация и гонение, защото всяко човешко същество носи непоклатимо и равно достойнство.
Евангелските корени на диалога: срещата в Тир и Сидон
Папата припомни също, че макар Исус да е проповядвал главно в Галилея и Юдея, Евангелията свидетелстват и за неговото присъствие в областите около Тир и Сидон – днешен Ливан. Там той среща сирофиникийската жена, чиято силна вяра довежда до изцелението на дъщеря ѝ. За Папа Лъв XIV този епизод е сърцевината на междурелигиозното общуване: да открием Божието присъствие отвъд границите и да търсим истината с уважение, смирение и доверие.
Маслината – древен и жив символ на мир
Силно място в словото зае символиката на маслиновото дърво – широко почитано в християнската, еврейската и мюсюлманската традиция. Папата описа маслината като дърво, което живее дълго, издържа на трудни условия и дарява масло – лечебно, утешително и носещо светлина. За него това е образ на човешката устойчивост, на надеждата и на непрекъснатия труд, който изисква мирното съжителство.
Ливанската диаспора: свидетели на мир по света
Папа Лъв XIV подчерта, че както корените на кедрите се разпростират широко, така и ливанците са пръснати по целия свят, но носят със себе си култура, наследство и мисия. Той ги призова да бъдат „строители на мир“, да се противопоставят на насилието и да откриват пътища към справедливост и единство чрез силата на вярата.
Поглед към Богородица – майчинският символ на единството
В заключение папата се обърна към култа към Дева Мария в Ливан. Той припомни 25 март – националния празник, в който всички ливанци, независимо от религията, почитат Богородица. Разтворените ѝ ръце в светилището в Хариса олицетворяват универсалния майчински жест, който обединява целия народ. Светият отец изрази надежда мирът и помирението да се разлеят „като струите, които текат от Ливан“ и да вдъхнат надежда на целия регион и на света.
