България във Ватикана за 24 май: папа Лъв XIV призова страната ни да бъде „мост за мир“
Светла Чалъкова - Ватикана
Тазгодишното поклонение в Рим премина под знака на няколко значими годишнини: 1200 години от рождението на свети Константин-Кирил Философ, 1140 години от пристигането в България на учениците на светите братя Кирил и Методий и 1080 години от успението на свети Иван Рилски Чудотворец. В официалната програма бяха включени представители на българската държава, Българската православна църква, Католическата църква в България, дипломатическия корпус и българската общност в Италия.
Централно място в посещението зае аудиенцията на българската делегация при папа Лъв XIV в Апостолическия дворец във Ватикана. Делегацията бе водена от председателя на 52-рото Народно събрание Михаела Доцова. Срещата се състоя в навечерието на 24 май – празника, който вече десетилетия свързва България и Светия престол чрез почитта към делото на светите Кирил и Методий.
След разговора с папата Михаела Доцова подчерта пред журналисти, че срещата е преминала „изключително сърдечно и много откровено“ и е продължила по-дълго от предвиденото. По думите ѝ Светият отец е изразил надежда България, „като държава, разположена на кръстопът, да бъде сред създателите на мостове за мир“. Папа Лъв XIV е изпратил и своето благословение към българския народ.
Председателят на Народното събрание подари на Светия отец икона на свети Иван Рилски – небесен закрилник на българския народ и основател на Рилската света обител. Българската делегация поднесе също ръчно тъкан чипровски килим – символичен дар, свързан с историческите връзки между Чипровци и Светия престол. От своя страна папа Лъв XIV връчи на Михаела Доцова плакет с изображение на деца, молещи се за мир по света, както и албум, посветен на Ватикана.
По време на визитата българската делегация се срещна и с държавния секретар на Светия престол кардинал Пиетро Паролин. В рамките на посещението бяха проведени и срещи с представители на италианските институции.
Особено духовно значение имаше тържествената света Литургия в базиликата „Сан Клементе“ в Рим – мястото, където се намира гробът на свети Константин-Кирил Философ. Богослужението бе оглавено от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний в съслужение с духовници от Българската православна църква и представители на българските православни общности в Европа. На службата, освен българската делегация, водена от председателя на Народното събрание, присъстваха отец Яромир Задрапа, служител към Ведомството за насърчаване християнското единство, монсеньор Марко Няви, отговорник за икуменизма към Римската епархия, посланици към Светия престол и многобройни вярващи.
В словото си след светата Литургия Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний подчерта, че за православните българи е „свещен дълг именно тук във Вечния град“ да пазят паметта за светите братя Кирил и Методий и за духовното наследство на българския народ.
Митрополитът припомни, че за шеста поредна година българската общност в Италия има „духовната радост да отправи молитва и да отдаде почит към великото дело на светите равноапостолни братя Кирил и Методий чрез отслужването на светата Литургия върху централния олтар на древната базилика“.
В словото си владиката постави акцент и върху значимите годишнини, които Българската православна църква отбелязва през 2026 година – 1200 години от рождението на свети Константин-Кирил Философ, 1140 години от пристигането на учениците на светите братя в България и 1080 години от успението на свети Иван Рилски Чудотворец.
Митрополит Антоний подчерта още, че делото на светите братя и техните ученици свидетелства за „дълбоката историческа традиция на сътрудничество между Църквата и Държавата в общото дело за мира, благоденствието и спасението на българския народ“.
Особено силно прозвуча и призивът му за мир в днешния свят: „В тези тежки и смутни времена за цялото човечество – времена на войни, разделения, вражди и всевъзможни изпитания – ние, православните българи, стоим тук във Вечния град, за да възнесем отново своята молитва към светите равноапостолни братя Кирил и Методий“.
В края на словото си митрополит Антоний отправи специална благодарност към папа Лъв XIV и Светия престол за предоставената възможност българските православни общности да използват католически храмове в Европа за своето литургично и пастирско служение, както и към отец Пол и доминиканската общност на „Свети Климент“ за „любезното гостоприемство и братската любов към православните българи в Рим“.
В краткото си слово по време на честванията в базиликата „Сан Клементе“ председателят на българския парламент Михаела Доцова подчерта, че българите идват в Рим „развълнувани, смирени и благодарни“, за да се поклонят пред делото на светите братя Кирил и Методий и „пред тяхното непреходно книжовно и просветно дело, което пазим и продължаваме вече почти дванадесет века“.
Тя припомни, че именно в Рим през 867–868 г. папа Адриан II тържествено освещава старобългарските богослужебни книги, а славянският език получава признание като литургичен език на Църквата. По думите ѝ това е „дълбоко демократичен акт за времето си“, защото за първи път богослужението е разрешено на език, разбираем за славянските народи, а не само на латински, гръцки или еврейски.
Председателят на Народното събрание отбеляза още, че делото на светите Кирил и Методий остава особено актуално и днес – в свят, „белязан от противоречия, съперничества и вражди“. Тя подчерта, че България е съхранила през вековете духовното и културно наследство на своите първоучители, а „образованието, науката и българската култура са нашият принос към историята на Европа и гаранцията, че българският народ ще пребъде“.
От своя страна отец Пол – абат на доминиканската общност при древната римска базилика, поздрави с топли думи българската църковна и държавна делегация, дипломатите и всички поклонници, дошли за празника на светите Кирил и Методий.
„На този ден с благодарност си спомняме мисионерската и културна дейност на Светите Кирил и Методий. Те са признати за съпокровители на Европа за мисията им да разкрият Божията любов към всеки от нас в Исус, нашия Спасител, и за техния принос към културата на Европа“, каза отец Пол. Той благодари за „вдъхновението, духовността и творчеството на тези двама братя“ и подчерта, че примерът им остава особено актуален в свят, белязан от войни и разделения.
Абатът на „Свети Климент“ припомни, че след богослужението поклонниците ще слязат в древната базилика при гроба на свети Кирил, „където ще продължим да почитаме паметта на великия светец“. В края на приветствието си отец Пол призова към молитва за мир: „Още веднъж мислите ни се насочват към необходимостта да се молим за мир в Украйна, Светата земя и Иран“. Той добави: „Молим се, чрез застъпничеството на светите Кирил и Методий, да възтържествуват мир, уважение и разбирателство“.
Приветствие по повод празника отправи кардинал Курт Кох, префект на Ведомството за насърчаване на християнското единство, което бе прочетено от отец Яромир Задрапа. В него кардиналът подчерта, че паметта за светите братя Кирил и Методий „ни отвежда към самите корени на християнското призвание на Европа“ и напомня за „ценността на общението между Изтока и Запада“.
След светата Литургия духовници и миряни се поклониха пред мощите и гроба на свети Кирил, където бе отслужен благодарствен молебен и изпят химна „Върви народе възродени“.
След тържествената света Литургия в базиликата „Свети Климент“ българската държавна и църковна делегация бе приета и от Суверенния Малтийски орден. По време на срещата бе подчертано значението на християнското свидетелство в съвременна Европа.
В рамките на поклонническата програма делегацията посети и папската базилика „Санта Мария Маджоре“ – едно от най-свещените места, свързани с делото на светите братя Кирил и Методий. Именно тук през IX век папа Адриан II благославя славянските книги, донесени от двамата братя в Рим, и признава правото на славяните да славят Бог на своя език. Това историческо събитие се смята за едно от най-важните признания на старобългарската писменост и богослужение в историята на Европа.
Според църковното предание именно в Рим за първи път тържествено прозвучават текстове от Светото Писание на старобългарски език пред представителите на Западната църква. Така делото на светите Кирил и Методий получава подкрепата на Светия престол, а славянската азбука и богослужение стават призната част от християнската традиция на Европа.
Посещението в „Санта Мария Маджоре“ бе възприето от участниците като символично завръщане към духовните корени на българската просвета и книжовност – към онзи исторически момент, в който словото на Евангелието прозвучава на езика на славянските народи и поставя основите на тяхната духовна и културна идентичност.
Тазгодишното поклонение в Рим премина в дух на благодарност за духовното дело на светите братя Кирил и Методий и като свидетелство за живата връзка между България, християнска Европа и Светия престол – връзка, която продължава да говори за култура, вяра и мир между народите.
