Magnifica humanitas: първата енциклика на папа Лъв XIV

Изабела Пиро – Светла Чалъкова - Ватикана

„Великолепното човечество, сътворено от Бог, днес се намира пред решителен избор: да издигне нова Вавилонска кула или да изгради града, в който Бог и човечеството обитават заедно“. Началото на първата енциклика на Лъв XIV – Magnifica humanitas, „за опазването на човешката личност във времето на изкуствения интелект“ – обобщава нейните дълбоки основания и цел. Публикувана днес, понеделник, 25 май, тя е подписана от Светия отец на 15 май, в 135-ата годишнина от обнародването на Rerum novarum на Лъв XIII. И именно от своя предшественик папа Превост е наследил вдъхновението да напише социална енциклика, която разглежда едно от основните предизвикателства на съвременната епоха: изкуствения интелект.

Разделена на пет глави, Magnifica humanitas изхожда от едно основно твърдение: технологията не е „антагонистична сила спрямо човека“ (4), нито „сама по себе си зло“ (9). Въпреки това тя „не е неутрална, защото приема лицето на онзи, който я мисли, финансира, регулира и използва“. Оттук идва призивът на папата „да се гради в доброто“ и „да останем човечни“, следвайки логиката на смелата съпричастна отговорност и общението.

Социалното учение на Църквата

Първата глава – Динамична мисъл, вярна на Евангелието – проследява Социалното учение на Църквата (СУЦ) в съвременното учителство и във Втория ватикански събор, като подчертава неговия „динамичен характер“ (17). Далеч от това да бъде „наръчник с принципи и норми за прилагане“, СУЦ е по-скоро „богословие на общението в историята“ (27), която насочва прочита на събитията в светлината на Евангелието.

Във втората глава Лъв XIV изброява Основите и принципите на Социалното учение на Църквата: сред първите той поставя достойнството на личността, сътворена по образ и подобие Божие; неприкосновеността на човешките права, сред които правото на живот „от зачеването до естествения му край“; признаването на правата на малцинствата, с особено внимание към жените, за да бъдат наистина чути и ценени (57).

Недопустимо е подчиняването на една нация

Що се отнася до принципите на СУЦ, Лъв XIV посочва пет: първият е общото благо, „социалната форма на признатото достойнство на всеки човек“ (59). По един въпрос папата е особено категоричен: „Насърчаването на общото благо никога не може да бъде отделено от уважението към правото на народите да съществуват, да пазят своята идентичност и да допринасят със своята уникалност към семейството на народите“. Следователно „всеки опит или проект за унищожаване или подчиняване на една нация е тежко неморален и следователно неприемлив“ (64).

Технологията да не бъде в ръцете на малцина

Вторият принцип се отнася до универсалното предназначение на благата: тук и в други части на енцикликата Лъв XIV настоява за необходимостта технологиите да не бъдат концентрирани в ръцете на малцина, като по този начин се задълбочава пропастта между включените и изключените от дигиталната революция (67). Оттук следват третият и четвъртият принцип – субсидиарността (68), която изисква преодоляване на патернализма и асистенциализма в полза на съпричастната отговорност – и солидарността (73), „принцип и добродетел“, противопоставяща се на безразличието.

Социалната справедливост

Петият принцип на СУЦ е социалната справедливост: в дигиталното време тя трябва да гарантира на всички справедлив достъп до възможности, да защитава най-уязвимите, да се противопоставя на омразата и дезинформацията и да подлага използването на технологиите на обществен контрол. „Решаващ тест“ в тази област Лъв XIV вижда в мигрантите: начинът, по който обществото се отнася към тях, показва „дали идеята за справедливост е ръководена от страх или от братство“. Оттук идва призивът както да се пази „правото на надежда“ на онези, които са принудени да напуснат родината си, като им се гарантират сигурни и законни пътища, достойно приемане и интеграция, така и да се насърчава „правото да останат“ в своята земя в мир и сигурност, чрез справяне с „дълбоките причини“ за миграцията (81).

Петте посочени принципа Светият отец насочва и към самата Църква, призвана към „изпит на съвестта“, към слушане на „жертвите на духовни, икономически, институционални, сексуални злоупотреби, злоупотреби с власт и съвест“, тъй като това „е неразделна част от пътя на справедливостта, който включва признаването на вредата, справедливото обезщетение и превенцията“ (89).

Етичен кодекс за ИИ

Третата глава – Техника и господство. Величието на човешката личност пред обещанията на ИИ – подчертава, че към ИИ трябва да се подхожда бдително, като се поддържа яснота относно отговорностите във всички етапи на неговото развитие (accountability) и се насърчават адекватни политики и правни рамки, независим надзор и образование на потребителите. Преди всичко е необходим етичен кодекс, подчинен на критерии за споделена социална справедливост, защото „не е нужна по-морална ИИ система, ако този морал се определя от малцина“ (107).

Не бива да се пренебрегва и въздействието на новите технологии върху околната среда, тъй като те изискват огромни количества енергия и вода, оказвайки влияние върху Сътворението (101).

Да се „разоръжи“ ИИ

Трябва „да се разоръжи ИИ“ – продължава Лъв XIV – за да бъде изведен от логиката на военната, икономическата и когнитивната конкуренция; за да се прекъсне приравняването между техническа мощ и право на управление; за да бъде освободен от монополите и да не доминира над човека.

Голямо внимание е отделено на критиката към трансхуманизма и постхуманизма, които разглеждат прогреса като преодоляване на човешките ограничения. Напротив, ограничението не е дефект, който трябва да бъде премахнат, а същностно измерение на личността, защото именно в крехкостта и крайността узряват връзката и отвореността към Бога и към другия. Да се развива техниката чрез премахване на човешките ограничения означава сърцето да деградира.

Възвишено и все пак наранено, човечеството „не трябва да бъде заменено или надминато“. Технологията може да облекчи страданията му и да отвори нови възможности, но не трябва да отрича това, което е най-същностно за него: „способността за връзка и любов“ (126). Пред лицето на ИИ истинската алтернатива не е между ентусиазъм и страх, а между два начина за изграждане на прогреса: в служба на човека и народите или в служба на логиките на властта (129).

Екология на комуникацията

В четвъртата глава – Да пазим човешкото в преобразяването. Истина, труд, свобода – енцикликата призовава за „екология на комуникацията“, основана върху истината. Папата настоява за прозрачност в логиките за подбор на съдържание, защита на личните данни, сериозна журналистика, основана на аргументация и проверка, ново осъзнаване за „правилното и критично“ използване на ИИ и интеграция на знанията.

Прозрачна и честна комуникация се изисква и от Църквата, особено в случаите на несправедливости и злоупотреби. Централно място заема и призивът за обновен образователен съюз, така че у младите да не угасне „желанието да задават въпроси“ заради съвършените машини, които правят човешката мисъл да изглежда ненужна (140). Лъв XIV призовава също така училището да бъде място, където човек се учи „да търси и обича истината“ (147).

Достойнството на труда

В „четвъртата индустриална революция“, представена от дигиталния преход, Светият отец подчертава значението на защитата на достойнството на труда чрез проектиране на системи, насочени към човека, а не само към производителността. Технологията със сигурност може да освободи човека от тежки или повтарящи се задачи, но не трябва да води до безработица в името на намаляване на разходите и увеличаване на печалбата. В този смисъл се пожелава и обновяване на синдикалните организации.

Мир и развитие

Папата отбелязва също необходимостта да се преодолее БВП като параметър за степента на развитие на една държава, като вместо това се постави акцент върху достойнството на труда, споделения просперитет, намаляването на неравенствата и опазването на околната среда. Финансите заради самите финанси са различни от финансите в служба на развитието (159-160). И по примера на свети Павел VI се подчертава взаимозависимостта между мир и развитие, с надеждата за международно сътрудничество, способно да определя общи стратегии особено в полза на най-уязвимите държави и групи, защото просперитетът допринася за мира „само ако е разпространен, приобщаващ и устойчив“ (163).

Силен е и призивът към семейството, основано върху стабилния съюз между мъж и жена: то е „първично социално благо“, „основна и незаменима клетка на всяка обществена организация“ (165), която трябва да бъде подкрепяна и чрез трудови политики в полза на стабилността и човешкия ритъм на живот, за да се защити обществената способност „да се изгражда бъдеще“.

„Архитектурата на видимостта“

Накрая се разглежда темата за човешката свобода: в епоха, когато дигиталните платформи са проектирани така, че да улавят времето на потребителите и да използват техните слабости, е необходимо да се укрепи вътрешната свобода на всеки човек, като същевременно се противодейства на риска от социален контрол, произтичащ от масовото събиране на данни и използването на алгоритмични системи.

Профилирането, предвиждането и насочването на поведението представляват „нова власт“ (171), която рискува да дискриминира най-слабите. Папата по-специално осъжда „архитектурата на видимостта“, която усилва само това, което е видимо, и така моделира обществените мнения.

Нови форми на робство и нов колониализъм

ИИ поражда и нови форми на робство, като това на „телата, белязани, осакатени и изтощени“ (173) на хората, работещи при добива на „редките земни елементи“, необходими за технологиите. Затова борбата срещу новите форми на робство е друг „решаващ тест за етичното разпознаване“ на дигиталната трансформация.

Лъв XIV подчертава, че „Църквата подновява своето твърдо осъждане на всяка форма на робство, трафик и комерсиализация на човешките същества“. Същевременно папата „искрено иска прошка“ за закъснението, с което Църквата в миналото е осъдила „бича на робството“ (174-176).

Енцикликата споменава и „новите редки земи на властта“, тоест жизненоважната информация – например за здравеопазването и демографията – използвана за насочване на икономическите стратегии: това е ново лице на колониализма, което превръща личния живот в експлоатируема информация и прави дигиталната среда „пространство на хищничество“ (178-179).

Преодоляване на теорията за „справедливата война“

В петата глава – Културата на силата и цивилизацията на любовта – Лъв XIV насочва погледа си към войната: „Дигиталната революция променя граматиката на конфликтите“ и без етичен подход решенията за живота и смъртта на хората ще стават все по-безлични, а използването на сила ще бъде възприемано като „непосредствена и практична опция“ (182-183).

В основата на всичко стои „културата на силата“, която нормализира войната и я реабилитира като „инструмент на международната политика“, насърчавайки превъоръжаването. Върху общественото мнение днес тежат и поляризиращите медийни наративи, както и „тревожната загуба на историческа памет“, която лишава хората от дългосрочна визия (191).

Следователно днес мирът вече не се възприема като задача, която трябва да бъде поета, а като интервал между конфликтите. Затова Лъв XIV повтаря, че – при запазване на правото на легитимна самоотбрана в най-строгия смисъл – е необходимо да се преодолее теорията за „справедливата война“, като вместо това се насърчават диалогът, дипломацията и прошката (192).

Никой алгоритъм не прави войната морално приемлива

Папа Лъв XIV не пропуска да осъди нарастването на военната индустрия, надпреварата във въоръжаването с ядрени оръжия и появата на нови въоръжени действащи лица – включително джихадисти – които целят да поддържат конфликтите като източник на власт и печалба.

Категорично е и предупреждението срещу използването на оръжия, свързани с ИИ, защото „не съществува алгоритъм, който да направи войната морално приемлива“. Необходими са строги етични ограничения, споделени на международно равнище, основани върху личната отговорност и защитата на цивилните, защото „всяка технология, която улеснява нанасянето на удар, без да се вижда лицето на другия, понижава моралния праг на конфликта“ (199).

Кризата на мултилатерализма

Културата на силата произтича и от кризата на мултилатерализма и от появата на „неподреден и конфликтен многополюсен свят“ (201). Силата на правото се заменя от правото на по-силния; логиките на властта надделяват над изграждането на мира, а институциите, създадени да пазят общата съдба на народите, вече са отслабени. В тази връзка папата призовава за „дълбоки реформи“ в ООН, които да преодолеят настоящата криза на ценностите в полза на общото благо (226).

Цивилизацията на любовта

На културата на силата християнинът е призван да отговори, изграждайки „цивилизацията на любовта“ и избирайки дали да подхранва логиката на силата или да пази мира.

Пет са „пътищата на отговорността“, посочени от папата: да се разоръжат думите чрез говорене на истината; да се изгражда мир чрез справедливост; да се приеме гледната точка на жертвите и да се заеме позиция, защото има конфликти, при които „не е правилно да се остане неутрален“; да се култивира „здрав реализъм“, който търси практически пътища към мира не само на думи, но и чрез дела. И накрая – да се възроди диалогът чрез преминаване от култура на силата към култура на преговорите.

Решаващ е и „диалогът между религиите“, носител на послание за мир: „Който използва Божието име, за да оправдава тероризъм, насилие или война, предава Неговото лице“ – предупреждава Лъв XIV (223).

Великолепно човечество

В заключение на писмото Светият отец приканва вярващите да обитават новите технологии в светлината на Евангелието, следвайки „трезв и взискателен път на християнски живот“. За да могат всички, дори и във времето на ИИ, да свидетелстват за „красотата на едно великолепно човечество, обитавано от Бог“.