Папата призова за жива и мисионерска Църква в Италия
Светла Чалъкова - Ватикана
В словото си Светият отец насърчи италианските епископи да не се обезсърчават от трудностите, свързани със секуларизацията, умората и намаляващото участие в църковния живот, а да гледат на света с погледа на Христос. „Исус не вижда проблем за решаване, а жътва“, подчерта папата, припомняйки думите от Евангелието: „Жътвата е голяма, а работниците са малко“.
Папа Лъв XIV отбеляза, че днес много хора живеят в самота и духовна разпокъсаност, а предаването на вярата на младите поколения става все по-трудно. Въпреки това Бог продължава да сее в човешките сърца жажда за безкрайното, за истински смисъл и спасение. Затова първата задача на пастирите е да приемат погледа на Господ и да разпознават знаците на надеждата, а не само кризите и статистиките.
Светият отец постави Евангелието в центъра на църковната мисия. Той припомни наследството на свети Франциск от Асизи, както и значението на Evangelii nuntiandi на свети Павел VI и Evangelii gaudium на папа Франциск. Именно от Евангелието се ражда вярата като жива среща с Христос – разпнат и възкръснал, присъстващ в Своята Църква.
Папата насочи вниманието и към християнското посвещение, което според него не бива да се свежда само до подготовка за тайнствата. То трябва да бъде „утробата“, в която общността ражда във вярата и въвежда вярващите в живота на Църквата. Лъв XIV подчерта важността на живите и гостоприемни общности, в които Божието слово осветява решенията, Евхаристията е център на живота, а бедните не са просто обект на помощ, а братя и сестри, чрез които говори самият Христос.
Особено място в словото му зае синодалният път на Църквата в Италия. Светият отец подчерта, че синодалността не е административен модел, а начин на живот на Църквата, в който всеки, според своето призвание, участва в общото изграждане на Божия народ. Той насърчи епископите да развиват истинска култура на слушане – на Божието слово, на Божия народ и на „знаците на времето“.
„Участието не е отстъпка, а изискване на общението и мисията“, каза папата, призовавайки структурите на Италианската епископска конференция да служат преди всичко на евангелизацията и единството между местните църкви.
В заключение Лъв XIV призова към „смелостта на същественото“: смелостта на общности, по-малко загрижени за съхраняването на структури и повече свободни да проповядват Христос; смелостта да се слушат младите хора; смелостта да се позволи на бедните да евангелизират Църквата със своето свидетелство.
Папата завърши словото си, поверявайки епископите и техния път на закрилата на Дева Мария, Майка на Църквата, и им даде своята апостолическа благословия.
