Лъв XIV призова студентите да бъдат „занаятчии на мира“
Светла Чалъкова - Ватикана
Посещението има и особена символика. Папските визити в най-големия римски държавен университет са редки, затова визитата на Лъв XIV се възприема като важна стъпка към възстановяване на диалога между Църквата и света на науката.
Обръщайки се към младите хора, папата говори за надеждите и тревогите на едно поколение, което живее сред несигурност, социален натиск и конфликти. Той насърчи студентите да не губят стремежа си към истината и смелостта да мечтаят за по-добър свят.
„Когато желанието за истина се превърне в търсене, нашата смелост в учението свидетелства за надеждата за един нов свят“, подчерта Светият отец.
Папата, който често цитира свети Августин, говори и за вътрешното безпокойство на съвременния човек. Според него днешната култура често превръща личността в цифри и засилва тревожността чрез прекомерна конкуренция и натиск за постижения.
„Ние сме желание, а не алгоритъм“, заяви Лъв XIV в една от най-силните части на словото си, предизвиквайки продължителни аплодисменти.
Светият отец отправи и ясно предупреждение срещу нарастващата милитаризация. Той критикува рязкото увеличение на военните разходи, особено в Европа, и предупреди за опасностите от развитието на изкуствения интелект във военната сфера.
„Не наричайте „отбрана“ едно превъоръжаване, което увеличава напрежението и несигурността“, каза папата.
Той посочи войните в Украйна, Газа, Ливан и Иран като примери за „нечовешката еволюция“ на съвременните конфликти и призова научните изследвания и технологиите да служат на живота, а не на разрушението.
„Учението и научните изследвания трябва да бъдат едно радикално „да“ на живота – да на невинния живот, да на младия живот, да на народите, които жадуват за мир и справедливост“, подчерта Светият отец.
Втората голяма тема в словото бе екологичната криза. Позовавайки се на енцикликата Laudato si' на папа Франциск, Лъв XIV предупреди, че въпреки многобройните обещания светът продължава да пренебрегва климатичните промени и социалните последици от тях.
Лъв XIV призова младите хора да превърнат тревогата си в действие и пророческо свидетелство. Според него именно новото поколение може да помогне за възстановяването на „истински хоризонт на смисъла“ в общество, което често губи способността си да гледа към бъдещето.
Особено силни бяха думите му към преподавателите, които той определи като носители на огромна морална отговорност.
„Да преподаваш означава да вярваш в младите“, каза папата и насърчи преподавателите постоянно да си задават въпроса: „Имам ли доверие в моите студенти?“
В края на срещата Светият отец отправи призив към цялата университетска общност да стане „занаятчия на мира“ и да работи за свят, основан на диалог, справедливост и грижа за човека и за Земята.
„Бъдете занаятчии на истинския мир – смирен, постоянен и обезоръжаващ“, призова папа Лъв XIV.
Римският университет La Sapienza e не само най-големият университет в Италия, но и едно от най-старите висши училища в Европа. Историята му е дълбоко свързана с папството още от самото му създаване през 1303 г., когато папа Бонифаций VIII основава университета с булата In Supremae praeminentia Dignitatis. Целта е Рим да има собствено висше училище под прякото ръководство на Светия престол.
Първоначално университетът носи името Studium Urbis и е тясно свързан с папския двор и църковното образование. През следващите векове различни папи играят ключова роля в развитието му.
През XV век папа Евгений IV реорганизира университета и разширява факултетите по право, медицина, философия и богословие.
През XVII век папа Алкександър VII основава прочутата Александринска библиотека, а университетът започва да се нарича „Sapienza“ – „Мъдрост“. Името идва от надписа над входа на сградата: Initium Sapientiae timor Domini („Начало на мъдростта е страхът Господен“).
Сред папите, допринесли за развитието на университета, са още папа Климент VIII, който подкрепя научните изследвания в медицината, и папа Климент XI, създал ботаническата градина на университета през XVIII век.
След обединението на Италия през 1870 г. La Sapeinza престава да бъде папски университет и става държавен университет на новата италианска столица. Въпреки това връзката с Църквата никога не прекъсва напълно. Символ на тази историческа памет остава църквата „Свети Иво при Сапиенца“ — един от шедьоврите на Франческо Боромини, издигнат в стария университетски комплекс.
Колко папи са посещавали La Sapienza?
До днес реални посещения в университета са осъществили малко папи, което прави визитата на папа Лъв XIV през 2026 г. историческа.
Известно е, че: папа Бонифаций VIII е основателят на университета; през вековете различни папи посещават стария комплекс на La Sapienza като част от управлението на папските държави; през модерната епоха официалните папски визити са изключително редки; папа Бенедикт XVI трябваше да посети университета през 2008 г., но визитата бе отменена след протести на преподаватели и студенти; през 2026 г. папа Лъв XIV е първият папа от десетилетия, който действително посещава университета в рамките на официална пастирска визита.
По повод визитата през 2026 г. университетът организира и специална изложба „Sapienza e i Papi“ („Сапиенца и папите“), посветена на вековната връзка между Светия престол и университета.
Днес „Сапиенца“ остава символ на срещата между вяра, наука и култура — място, родено в сърцето на средновековния Рим под покровителството на папите и превърнало се в един от най-важните академични центрове в Европа.
