Ангел Господен: в образа на Успение Богородично виждаме нашата вечна съдба

София Халходжаева – Маня Кавалджиева – Ватикана

За да се размишлява върху тази тайна на вярата, Папата предложи да разгледаме два иконографски модела, чрез които творците са изобразявали това събитие през вековете.

Първият модел е най-древният, в продължение на почти хилядолетие той е бил единственият. Изобразява Успението на Божията майка (Dormitio): Мария лежи на смъртен одър, потънала в сън; дълбоко развълнуваните апостоли стоят около нея в молитва, а в центъра е възкръсналият Иисус, Който държи в ръцете Си душата на Мария под формата на новородения младенец. Христос е дошъл, за да я вземе със Себе Си в Божията слава – „на небето“, както казваме символично. Господ изпълни спрямо Своята Майка онова, което бе обещал на всички Свои приятели: „И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си“ (Йн. 14,3).

Светият Отец подчерта една ключова истина за този древен образ: „Този ​​първи модел подчертава централна истина: именно умрелият и възкръснал Христос води към целта, за която сме били предопределени от вечността – вечния живот“. Именно това са съзерцавали поколения вярващи пред иконите на Успение Богородично и това може да се види днес в Рим, във великолепните мозайки, украсяващи абсидата на базилика „Санта Мария Маджоре“.

По-късната западна иконография изобразява Дева Мария в цял ръст, на небесата, обляна в светлина и заобиколена от ангели и светци. В центъра е прославеното тяло на Божията майка, в съответствие с думите от Откровението на св. Йоан Богослов: „И яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце; под нозете ѝ – месечината, а на главата ѝ – венец от дванайсет звезди“ (Откр. 12, 1).

Папата отбеляза, че някои художници съчетават двете композиции, като изобразяват прославената Дева горе, а под нея – празния ѝ гроб, изпълнен с ярки цветя, заедно с апостолите, вперили поглед нагоре към Мария в небесата.

Този модел разкрива истината, че Мария е била възнесена на небето – с душа и тяло, тоест в пълнотата на своята човешка личност: „Жената, която на земята е дала плът и кръв на Въплътеното Слово и Го е последвала до съвършено единение в жертвата на любовта, е била привлечена от Него завинаги в славата“.

По думите на Светия Отец и двете иконографски традиции ни позволяват да видим собствената си крайна съдба. Пълнотата на живота, на която се радваме днес в лицето на Мария, очаква всекиго в края на времената, когато Възкръсналият Христос „ще преобрази нашето унизено тяло така, че да стане подобно на Неговото славно тяло“ (Фил. 3, 21), обличайки тленното в нетление, а смъртното – в безсмъртие (срв. 1 Кор. 15, 54).

„Тогава, в плътта си, преобразена от любовта на Изкупителя, ще живеем вечно – в празник, който няма край“, заключи папа Лъв XIV, призовавайки вярващите да славят Господа, Който е извършил велики дела в Своята – и наша – Пресвета Майка.