Обща аудиенция: неделята, основа и ядро на цялата литургична година
Виктор Владимиров – Маня Кавалджиева – Ватикана
Цитирайки Пий XII, Светият Отец отбеляза, че литургичната година не е „студено и безжизнено възпроизвеждане на минали събития“, а самият Христос, Който живее непрестанно в Своята Църква и благодатно „въвежда човешките души в съприкосновение със Своите тайнства“. Литургичната година трябва да се разбира като живо осъществяване във времето на делото на спасението, което Христос извършва в историята. По този начин Църквата е неразривно свързана с изкупителното дело на Господа, чрез което вярващите се изпълват с Неговата благодат (срв. SC, 102c). Срещата с Исус, Който умря и възкръсна за нас, е целта, към която Църквата непрестанно се стреми, поставяйки честването на Пасхалното събитие в центъра на всеки един момент.
Затова отците на Събора считат неделята – главният празничен ден – за основа и ядро на цялата литургична година (вж. SC, 106). Както учи св. Йоан Павел II в посланието Dies Domini, тя е ежеседмичен Великден, жив спомен за Христовото възкресение от мъртвите; тя „предвещава последния ден, денят на Парусията, когато всички ние ще възкръснем“. Неделята е неразривно свързана с отслужването на Евхаристията, слушането на Божието слово и участието в Тялото Христово – тоест в празничното събиране на вярващите, които потвърждават своята принадлежност към Христос и своята вярност към Църквата, подчерта Папата:
Това събиране не може да бъде заменено от просто виртуално присъствие, нито пък може да се сведе до чисто пасивно събрание. Литургичното събиране се осъществява чрез активното участие на братята и сестрите, призовани заедно да въздадат благодарност на Бога, „Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос“ (1 Петър 1, 3). В тази връзка призовавам всички да търсят най-добрите възможни решения, така че дори онези, които не могат да отсъстват от работа в неделя, да имат възможност да участват в светата литургия.
Епископът на Рим припомни, че литургичната година се е развивала постепенно през историята на Църквата. От ежеседмичното неделно богослужение християните преминават към ежегодното честване на Пасха, Великия пост и Петдесетница, а впоследствие – и към рождественския цикъл. С течение на времето, ритъмът на литургичната година започва да включва почитането на Пресветата Божия майка – която е неразривно свързана със спасителното дело на своя Син, както и възпоменанието на мъченици и светци.
В заключение Лъв XIV подчерта, че литургичната година „представя в сакраментална форма педагогиката на историята на спасението“, води вярващите „от очакването на Месията към пълнотата на Пасхалната тайна и предвкусването на бъдещата слава“ и разкрива актуалността на спасителната тайна на Христос. Затова тя остава „вдъхновяващ принцип и жизненоважна основа за всяка пастирска дейност“.
