Доктрина на Вярата: моногамията не е ограничение — бракът е обещание за безкрайност

Изабела Пиро – Светла Чалъкова - Ватикана

„Неразрушимо единство“ — така документът на Ведомството за доктрината на вярата  (ВДВ) определя брака, разглеждайки го като „изключителен съюз и взаимна принадлежност“. Неслучайно документът — одобрен от Лъв XIV на 21 ноември, празника Въведение Богородично, и представен на 25 ноември — носи заглавието „Una caro (една плът). Похвала на моногамията“. В него се подчертава, че само двама могат да се дарят напълно един на друг — всичко друго е частичен дар, който не уважава достойнството на партньора.

Причините за документа

В предговора кардинал Виктор Мануел Фернандес посочва трите причини за съставянето и публикуването на Документа.
На първо място, „глобалният контекст на технологична мощ“, който кара човека да се вижда като „същество без граници“, далеч от ценността на изключителната любов, посветена на един човек.

На второ място разговорите с африканските епископи за полигамията показват, че „задълбочени изследвания на африканските култури“ опровергават широкоразпространеното мнение, че моногамията е нещо чуждо или изключително.

И на трето място в западния свят се наблюдава нарастване на „полиаморията“, т.е. публични форми на немоногамни връзки.

Брачната единица и единението между Христос и Църквата

В този контекст документът подчертава красотата на брачното единство, което „с помощта на благодатта“ представлява „единението между Христос и Неговата възлюбена Църква“. Документът е предназначен за епископите, но иска да бъде помощ и за младите хора, годениците и семействата, насърчавайки ги да открият „богатството“ на християнския брак.

Принадлежност, основана на свободно съгласие

В седем глави и заключениедокументът настоява: моногамията не е ограничение, а възможност за любов, отворена към вечността.
Ключови са: взаимната принадлежност и брачната любов.

Принадлежността, основана на свободното съгласие, отразява Троичната общност и е фундамент за стабилността на съюза. Тя е „принадлежност на сърцето“, където само Бог вижда и влиза, без да смущава свободата и идентичността на личността.

Да не се осквернява свободата на другия

Такова разбиране предполага деликатна грижа — „свети страх да не се оскверни свободата на другия, който има същото достойнство и права“.
Любящият знае, че другият не е средство за решаване на собствените неудовлетворения и че празнотата не може да бъде запълнена чрез доминиране.

Бележката осъжда многобройните „зловредни желания“, които водят до насилие — явни или скрити форми на натиск, психологически контрол, подчинение, „задушаване“. Това е липса на уважение към достойнството на другия.

Бракът не е притежание

Здравото „ние двамата“ означава взаимност между две свободи, които се избират, но не се поглъщат една друга.
Бракът уважава правото на размисъл, пространство на самота или автономия, защото „бракът не е притежание“, нито изискване за „абсолютно спокойствие“, нито пълна свобода от самота. Само Бог може да запълни вътрешната празнота на човека.

В същото време съпрузите не бива да се отказват един от друг — прекалената дистанция излага „ние“-то на разпад. Искреният диалог може да излекува причините за отчуждение.

Молитвата — ценен инструмент за растеж в любовта

Взаимната принадлежност включва и взаимопомощ във вътрешното израстване. Молитвата е „ценен инструмент“ за освещение и за растеж в любовта.
Така се осъществява брачната любов — „обединяваща сила“, „нежна, вярна и пълна“, „божествен дар“, който прави брака „най-голямото приятелство“.

Сексуалност и плодовитост

Чрез преобразяващата сила на любовта сексуалността се разбира „в тяло и душа“ — не като импулс, а като „чудесен Божи дар“, насочен към себеотдаване и благото на другия.

Плодовитостта е израз на брачната любов, но не всяко съпружеско единение трябва да има за цел зачеване. Бракът остава съществен и ако е без деца. Легитимно е спазването на естествените периоди на безплодие.

Социалните мрежи и нуждата от нова педагогика

В индивидуалистичен и консуматорски свят, който отрича единството на сексуалността и брака, документът казва: решението е възпитанието.
В социалните мрежи „където срамът изчезва и се множат символичните и сексуалните насилия“, е нужна нова педагогика, която представя любовта като призив към отговорност и надежда.

Възпитанието в моногамия не е „архаичност“ или „морална принуда“, а „въвеждане в величието на любов, която надминава мигновеното“.

Грижата за бедните — противоотрова срещу затвореността

Брачната любов се проявява и в отвореността към обществото — проекти за доброто на общността. Човек се реализира във връзка с другите и с Бог, а не в затворен индивидуализъм.

Важен е акцентът върху грижата за бедните, които според Лъв XIV не са „социален проблем“, а „семейна грижа“ на християнина.

Брачната любов като обещание за безкрайност

Всеки истински брак е единство на двама, което е толкова интимно и пълно, че не може да бъде споделяно с други.

Единството поражда неразрушимостта — вярността е възможна само от свободно избрана и обновявана общност.

Така любовта става динамична реалност, растяща във времето — „обещание за безкрайност“.

От Битие до учението на Папите

Документът предлага богато богословско, философско и поетично изложение за моногамията — от Битие 2 („двамата ще бъдат една плът“), през Отците на Църквата и Августин, до папските документи:
– Лъв XIII защитава моногамията като защита на женското достойнство;
– Пий XI — enc. Casti connubii;
– множество текстове на Втория Ватикански събор;
– Павел VI с Humanae vitae;
– богатството на учението на св. Йоан Павел II;
– Deus caritas est и Amoris laetitia;
– текстове на Лъв XIV, включително посланието за канонизирането на св. Луи и Зели Мартен.

Философи и поети

Документът разглежда и мисълта на философи като Еманюел Левинас и Жак Маритен, а също така включва поетични текстове — Уитман, Неруда, Монтале, Тагор, Дикинсън — за да покаже дълбочината на взаимната принадлежност в „ние двамата“.

Защото, както казва св. Августин:
„Дай ми сърце, което обича, и то ще разбере това, което казвам“.