Нов документ на Ватикана: Мария – Майка на верния народ, не „Съизкупителка"

Светла Чалъкова - Ватикана

Документът представя библейски и богословски основания за почитта към Мария, като подчертава, че всичко в нейния живот сочи към Христос и Неговото дело на спасение. Сред особено утвърдените заглавия са: Майка на вярващите, Духовна Майка и Майка на верния народ.

В същото време Документът отхвърля употребата на титлата „Съизкупителка“ (Corredentrice), която се смята за неподходяща и двусмислена. Подчертава се, че единственият Изкупител е Христос, а изрази, които могат да засенчат това, не подпомагат вярата, а по-скоро я объркват.

Отношение към „Съизкупителка“ и „Посредница“:

Документът напомня, че някои папи в миналото са използвали термина „Съизкупителка“, без да му придават догматично значение.

Ватиканският събор II обаче съзнателно е избягвал тази титла поради „богословски, пастирски и икуменически причини“.

Кардинал Йозеф Ратцингер (по-късно папа Бенедикт XVI) още през 1996 г. изразява становище, че това понятие не е ясно дефинирано в Писанието и Преданието. По-късно той добавя, че „формулата ‘Съизкупителка’ се отдалечава от езика на Библията и Отците на Църквата, и може да създаде недоразумения“.

Папа Франциск неколкократно е заявявал същото — че този термин не е подходящ за описване на съучастието на Мария в делото на Христос.

Що се отнася до титлата „Посредница“ (Mediatrix), документът уточнява, че тя може да се използва само в подчинен смисъл, като знак на сътрудничество и застъпничество, а не като добавка към единственото посредничество на Христос.

Мария – Майка на вярващите и на благодатите

Бележката изяснява, че майчинството на Мария не намалява, а напротив — разкрива силата на Христовото изкупление. Затова е неподходящо да се представя Богородица като „гръмоотвод“ пред Божията справедливост, сякаш милостта ѝ е необходима, за да смекчи строгостта на Бога.

Относно наименованието „Посредница на всички благодати“, документът отбелязва, че то няма ясна библейска или догматична основа. Само Бог, чрез човешката природа на Христос, е източник на всяка благодат.

Следователно Мария, като „първата изкупена“, не може да бъде посредница на благодатта, която сама е получила. Все пак се допуска, че в множествено число – „благодати“ – изразът може да се разбира правилно: като знак на нейната духовна и майчинска подкрепа в живота на вярващите.

Следователно новият Доктринален документ потвърждава традиционното учение на Църквата: Мария е Майка на вярващите и образ на съвършено доверие в Христос, но не съизкупителка или източник на благодат.

Всичко, което Църквата изповядва за нея, служи единствено за по-дълбоко разбиране на Христовото спасително дело.