Папата винаги говори като Пастир
Дори когато говори за войната и мира, за миграцията или за това как да останем хора в епохата на изкуствения интелект, приемникът на свети Петър остава преди всичко духовен водач. Фактът, че по силата на Латеранските споразумения от 1929 г., сложили край на т.нар. „Римски въпрос“, епископът на Рим е и държавен глава на най-малката държава в света – с площ под половин квадратен километър в сърцето на италианската столица – не означава, че той действа или говори като политик, когато се изказва по въпросите, засягащи човечеството.
Папа Павел VI обяснява това по ясен начин в речта си пред Общото събрание на Организацията на обединените нации на 4 октомври 1965 г.: „Това събрание – каза той – както всички добре знаете, има двоен характер: едновременно се отличава със своята простота и със своето величие. Простота, защото този, който ви говори, е човек като вас. Той е ваш брат и дори един от най-малките сред вас, представителите на суверенните държави, тъй като – ако желаете да ни разглеждате от тази гледна точка – притежава само една малка и почти символична временна власт: най-малкото необходимо, за да бъде свободен да изпълнява своето духовно служение и да гарантира на всички, които общуват с него, че е независим от всяка земна власт.“
По време на същото посещение в Съединените щати Павел VI добавя: „Той не притежава светска власт и няма никакво желание да се съревновава с вас. Всъщност ние нямаме какво да искаме, нито въпроси, които да поставяме. Имаме само едно желание и една молба: да ни бъде позволено да ви служим в областта, която ни е поверена – безкористно, смирено и с любов.“
Наистина, преди почти век беше създадена малката територия на Държавата Ватикан, за да се гарантира пълната свобода на Христовия наместник. Така епископът на Рим и пастир на Вселенската църква става и държавен глава. Това обаче не е било и никога не е било израз на двойна мисия, а единствено средство да бъде призната неговата независимост от всяка друга държава. Затова всяко преувеличаване или възвеличаване на ролята на папата като държавен глава е подвеждащо, защото измества вниманието от неговата истинска мисия – да бъде пастир на Вселенската църква. Пастир, който говори на католици, на всички християни, на вярващи и на хора с добра воля с единствената цел да възвестява Евангелието – неговото послание за любов, братство и „невъоръжен и обезоръжаващ“ мир.
Това ясно подчертава и тогавашният кардинал Джовани Батиста Монтини, архиепископ на Милано, в речта си на Капитолийския хълм в Рим на 10 октомври 1962 г., в навечерието на откриването на Втория ватикански събор. Бъдещият папа говори за края на Папската държава през 1870 г. и отбелязва: „Именно тогава папството възобнови с необикновена сила своето служение като учител на живота и свидетел на Евангелието, достигайки висоти в духовното ръководство на Църквата и в своето нравствено влияние върху света, каквито никога преди не бе познавало.“
Когато папата призовава човешкият живот да бъде уважаван и защитаван на всеки негов етап; когато говори за мира, мислейки за доброто на всички народи, и настоява да бъде прекратена безумната надпревара във въоръжаването, надхвърляйки дори понятието за „справедлива война“; когато насърчава диалога и преговорите, вдъхновен от социалното учение на Църквата; когато призовава мигрантите да бъдат приемани като личности, без никога да се забравя тяхното човешко достойнство; когато напомня, че бедните са в сърцето на Евангелието и че сме призвани да изграждаме по-справедливи и по-солидарни общества; когато защитава правото на религиозна свобода; когато подчертава необходимостта да се грижим за сътворения свят, за да го предадем на нашите деца и внуци – тогава приемникът на свети Петър не говори като държавен глава.
Той просто възвестява Евангелието.
