В Папската църковна академия: където се подготвят дипломатите на Светия престол
Светла Чалъкова - Ватикана
Вече повече от три века свещеници от всички континенти се подготвят за една уникална мисия – да представляват Светия отец пред местните църкви и държавите, съчетавайки пастирско служение, дипломатическа компетентност и внимание към големите въпроси на съвременността – мира, справедливостта, човешкото достойнство и новите предизвикателства, породени от развитието на технологиите.
Училище в служба на папата и Светия престол
Основана през 1701 г., Папската църковна академия е подготвила поколения свещеници, призвани към дипломатическата служба на Светия престол.
Монсеньор Салваторе Пенакио, председател на Папската църковна академия от 2023 г., припомня историческата значимост на тази институция:
„От 1701 г. насам през тази академия са преминали повече от две хиляди духовници. Сред нашите възпитаници има петима папи – последният от тях е свети папа Павел VI – както и осем държавни секретари. Това показва колко важно е обучението в тази академия, която е в служба на папата, на върховните понтифици, на Светия престол и на неговите представителства по целия свят.“
Историята на Академията е тясно свързана с универсалната мисия на Църквата и с присъствието на Светия престол в света. В нейните стени са се формирали папи, кардинали, държавни секретари и апостолически нунции, призвани да представляват Светия отец в най-различни части на света.
Кои са бъдещите дипломати на папата
Свещениците, които постъпват в Папската църковна академия, не преминават през конкурс, както е при гражданските дипломатически служби. Техният път започва с препоръка от страна на Църквата.
Монсеньор Пенакио обяснява:
„В тази академия няма конкурс, както е в гражданската дипломатическа служба. Кандидатите се препоръчват от епископите от различни страни по света. Тази година имаме 37 свещеници-студенти, които вече имат поне две години пастирски опит и средна възраст около 30 години. От тях единадесет ще бъдат изпратени на първите си назначения.“
В момента студентите произхождат от 28 държави – от Австралия до Латинска Америка, от Африка до Европа. Тяхното присъствие отразява универсалността на Църквата и глобалния характер на папската дипломация.
Кандидатите се препоръчват от своите епархийски епископи в сътрудничество с Третата секция на Държавния секретариат – структура, създадена от папа Франциск, която отговаря за дипломатическия персонал на Светия престол и за Папската църковна академия.
Цялостна подготовка: обучение, езици и пастирско служение
Подготовката на бъдещите апостолически нунции не се ограничава само до дипломацията. Тя включва академично обучение, изучаване на чужди езици, духовен живот и пастирска дейност.
Монсеньор Пенакио подчертава, че целта е свещениците да получат всестранна подготовка:
„Стремим се да дадем на всеки студент цялостна подготовка, за да може да започне своето служение добре подготвен. Освен това те изучават и чужди езици. Идват със своя роден език, но най-малкото усвояват още два. Важно е също така да не изоставят своя апостолски плам. Затова през почивните дни са изпращани да служат в енории, болници и затвори, където упражняват своето пастирско служение.“
Именно този аспект е определящ за разбирането на ватиканската дипломация. Дипломатът на Светия престол преди всичко остава свещеник. Ето защо и по време на обучението си студентите продължават активно да упражняват своето пастирско служение в енории, болници и затвори.
Дипломатическа история, по-стара от самата Академия
Макар Папската църковна академия да е основана преди 325 години, историята на папските представители е много по-древна.
Отец Роберто Реголи, преподавател по съвременна църковна история в Папския Григориански университет, обяснява, че корените на папската дипломация достигат още до първите векове на Църквата:
„Още от първите векове римският епископ е имал свои представители в императорския двор във Византия. По-късно, в началото на Новото време, заедно с Венецианската република папата е сред първите владетели, които установяват постоянни дипломатически представители при други владетели. Постоянните нунциатури дават възможност за непрекъснати контакти с останалите държави.“
Постоянните нунциатури позволяват на Светия престол да поддържа трайни отношения с държавите и да донася гласа на папата там, където се вземат важните политически, обществени и дипломатически решения.
Особената роля на апостолическия нунций
Апостолическият нунций не е дипломат като всички останали. Неговата мисия има двойно измерение – той представлява папата както пред държавата, така и пред местната църква.
Отец Реголи обяснява значението на тази мисия:
„Представителството пред държавата е от съществено значение. Ако някой представлява папата само пред епископите и вярващите, това остава пастирска мисия, но тя не осигурява достъп до държавното ръководство. Когато обаче човек е нунций, тоест истински дипломат, министърът на външните работи не може да му откаже аудиенция. Така се създава сигурен канал, чрез който до правителството достигат информация, искания и потребностите, свързани със защитата на интересите на Католическата църква. Затова папата е сред най-добре информираните личности в света“.
По този начин нунцият се превръща в мост – между папата и местните църкви, между Светия престол и държавите, между пастирската мисия и международната дипломация. Благодарение на неговото служение папата получава пряка информация за сложни ситуации и може да отправя своите послания, призиви и загриженост към държавните власти.
Посещението на папа Лъв XIV по повод 325-годишнината
По случай 325-годишнината на Папската църковна академия папа Лъв XIV посети институцията и отправи ясно послание към бъдещите папски дипломати – да живеят своята мисия като призвание в служба на мира, истината и справедливостта.
Светият отец им припомни, че задачата на онези, които представляват папата, не е преди всичко политическа или институционална, а пастирска. Дипломатите на Светия престол са призвани най-напред да бъдат пастири и едва след това дипломати.
С това посещение папа Лъв XIV се вписва в приемствеността на своите предшественици, особено на папа Лъв XIII – възпитаник на Академията, вдъхновил както избора на името на новия понтифик, така и първата му енциклика Magnifica Humanitas, публикувана няколко седмици след посещението.
Новите предизвикателства: технологии, човешко достойнство и изкуствен интелект
Дипломацията на Светия престол не се ограничава единствено до отношенията между държавите. Тя е призвана също така да разпознава обществените и културните промени на нашето време.
Монсеньор Пенакио прави паралел между предизвикателствата от епохата на Лъв XIII и тези на нашето съвремие:
„Тогава обществото преживяваше дълбоки социални промени, породени от развитието на индустрията и фабриките. Социалните проблеми на работниците бяха особено остри и изискваха силна ангажираност. Днес сме изправени пред други технологии, пред навлизането на изкуствения интелект и други средства, които могат да бъдат в полза на човека, но могат и да застрашат неговото достойнство. Именно това буди нашата тревога.“
Както по времето на Индустриалната революция, така и днес Църквата внимателно следи промените, които засягат човека, труда, обществото и човешкото достойнство. Изкуственият интелект може да бъде ценен инструмент, но поставя и дълбоки въпроси за свободата, отговорността и опасността технологиите да подкопаят човешкото достойнство.
Дипломация в служба на мира
Сред най-неотложните предизвикателства на съвременния свят остава необходимостта от мир. Това е тема, към която папа Лъв XIV непрестанно насочва вниманието си и която заема особено място в мисията на папските дипломати.
Апостолическият нунций, където и да бъде изпратен, е призван да носи гласа на папата в общества, белязани от напрежение, конфликти, политически или социални кризи. Неговата задача не е само да представлява една институция, а да служи на общението, да насърчава диалога и да напомня за централното място на човешката личност.
Така и в своята 325-годишна история Папската църковна академия продължава да подготвя свещеници, способни да служат на границите между Църквата и света – хора на вярата, диалога и мира, призвани да представляват Светия отец, без никога да забравят, че тяхната първа мисия е да бъдат пастири.
източник EWTN
