Хонконг: властите изискват от свещениците нарушаване на тайната на изповедта

Светла Чалъкова - Ватикана

Пълният текст на новия закон за вътрешната сигурност беше публикуван на 8 март 2024 г. Той включва пет категории престъпления в повече от представените за обществено обсъждане.

За Католическата църква тайната на изповедта е неприкосновена и въпреки че свещеникът може да насърчи каещ се, който е извършил тежко престъпление, да го изповяда пред властите, той няма право сам да докладва за това и не може да носи наказателна отговорност, ако чуе това в изповед .

Принуждаването на свещеника да разкрие казаното по време на изповедта, против волята и съвестта му и с пълно накърняване на личния живот на изповядващия се, коренно противоречи на Всеобщата декларация за правата на човека и като такова е напълно недопустимо.

На 29 юни 2019 г. Апостолическата пенитенциария издаде бележка относно важността на „вътрешния форум“ и неприкосновеността на тайната на изповедта. В него се подчертава, че свещеникът-изповедник, действащ in persona Christi, признава греховете на каещия се „не като човек, а в името на самия Бог“.

Документът напомня за абсолютната светотайнствена неприкосновеност, която се основава на Божия закон и не допуска никакви изключения. Свещеникът е призван да пази тайната на изповедта не само от „лоялност“ към каещия се, но преди всичко от уважение към светостта на Тайнството на покаянието.

Документът разделя тайната на свещеника и професионалното тайна, която обвързва определени категории хора: лекари, журналисти и адвокати. В тези случаи има изключения от общия принцип на тайната. Тайната на изповедта не е външно наложено задължение, а неразделно изискване на тайнството и като такова не може да бъде отменено дори от самия каещ се. Човек, който се изповядва, не говори с изповедник, а с Бог, така че завладяването на това, което Му принадлежи, трябва да се счита за светотатство.