Квириналът: лятната резиденция на папите в Рим и място на конклави
Светла Чалъкова - Ватикан
Не само защото е бил лятната резиденция на папите, с по-здравословен въздух от Ватикана, но и защото е бил домакин на четири конклава. Първият папа, избран с обновен конклавен обред на хълма Квиринал, е Лъв XII през 1823 г. След това идват Пий VIII и Григорий XVI, и накрая Пий IX.
Но нека се върнем назад във времето към римския период. В района на хълма Квиринал, през IV век пр.н.е., са възникнали храмът на бог Квирин, който е дал името на хълма, и храмът на богинята на здравето, където са се провеждали изкупителни церемонии за благосъстоянието на държавата. На хълма са се намирали Баните на Константин и Храмът на Серапис, построени от Каракала през 217 г. сл. Хр. Двете скулптурни групи на Диоскурите произхождат от древния римски храм, чието постоянно присъствие на хълма Квиринал е довело до името на хълма Монте Кавало.
През Средновековието къщи, малки църкви, благороднически дворци и кули стоят редом до древните руини.
Настъпва Ренесансът. Около площада и по древната Виа Алта Семита (сега Виа дел Куиринале) са построени дворци и вили на благородници и прелати, включително на кардинал Оливиеро Карафа, собственик на вила с лозе на мястото, където сега се намира дворецът Куиринале. През 1550 г. Вила Карафа е наета от кардинал Иполито д'Есте, също собственик на Вила д'Есте в Тиволи, който превръща лозето в пищна градина, украсена с фонтани, водни елементи и древни скулптури.
Красотата и удобството на лозето на кардинал д'Есте подтикват папа Григорий XIII (1572-85) да разшири малката вила за своя сметка, като поверява новата сграда на архитекта Отавиано Маскарино.
След смъртта на Григорий XIII, неговият наследник, Сикст V (1585-90), закупува вилата на Монте Кавало от семейство Карафа през 1587 г., за да я превърне в папска лятна резиденция. Архитектът на Сикст V, Доменико Фонтана, създава просторна структура с вътрешен двор. Сикст V умира именно тук, но окончателното обновяване на двореца е завършено от неговите наследници.
Климент VIII (1592-1605) се посвещава на градината, но Павел V е отговорен за архитектурата на двореца, какъвто е и до днес. Архитектът Фламинио Понцио започва работата, последван от Карло Мадерно, който създава Сала Реджа (сега Салоне дей Корациери), Капела Паолина и папските апартаменти.
През 17-ти век дворецът е разширен и укрепен, а Урбан VIII Барберини (1623-44) оградил целия периметър на градините със стена. Той се погрижил и за защитата на двореца, като построил ниска кула на фасадата. След това Урбан VIII възложил на Джанлоренцо Бернини да проектира Лоджията на Благословиите.
През 1656 г. Александър VII Киджи (1655-67) поръчал стенописен фриз, изобразяващ сцени от Стария и Новия завет, който да бъде нарисуван в дългата галерия, преминаваща през крилото на двореца, обърнато към площада. Фризът е създаден под ръководството на Пиетро да Кортона от група художници, включително Карло Марата и Пиер Франческо Мола, и е видим днес в трите стаи (Жълтата стая, Стаята на Август и Стаята на посланиците), на които Галерията на Александър VII е разделена през 1812 г.
Последните големи архитектурни намеси в дворцовия комплекс и околностите му са завършени през първата половина на 18-ти век. Между 1721 и 1730 г. Алесандро Спеки, а след това и Фердинандо Фуга, построяват Папските конюшни, които гледат към площада на входа на Виа дела Датария.
През 1809 г. армията на Наполеон окупира Рим, пленява папа Пий VII (1800-1823) и го депортира във Франция. Квириналът е избран от наполеоновото правителство за резиденция на императора. Дворецът е адаптиран към новите нужди и неокласическата тенденция. През май 1814 г. Пий VII се завръща в Рим и си възвръща владението на Квиринала. Последният папа, отседнал в Квиринала, е Пий IX (1846-78), който поръчва изрисуването на сводовете на някои от стаите в бившия апартамент на Павел V и възлага на Томазо Минарди да създаде изключително детайлен стенопис „Мисията на апостолите“ (1848 г.) в Залата на посланиците.
След това дворецът е превзет от пиемонтците, италианците, които го правят резиденция на Савойската династия. Той е напълно реновиран, предимно в разкошен стил Луи XV. Дворецът придобива „кралски“ стил и е обогатен с произведения на изкуството. От 1946 г. е резиденция на президента на Италианската република, а за художественото наследство се грижи Генералният секретариат на Президентството на републиката.
