Църквата във Франция след закона за евтаназията: Борбата продължава

Светла Чалъкова - Ватикана

С 291 гласа „за“ срещу 241 „против“ Националното събрание на Франция окончателно прие закона, който въвежда право на асистирано самоубийство и, при определени обстоятелства, на евтаназия. Решението бележи края на близо четиригодишен обществен и тригодишен парламентарен дебат, белязан от седем гласувания, при които депутатите последователно подкрепяха текста, а Сенатът три пъти го отхвърли.

Новият закон позволява пълнолетни френски граждани, страдащи от тежко и нелечимо заболяване или намиращи се в терминален стадий, при непоносими физически страдания и липса на ефект от лечението, да поискат медицинска помощ за прекратяване на живота си. Когато пациентът не е в състояние сам да приложи леталния медикамент, законът допуска евтаназия с участието на медицински екип. Лекарите и медицинските сестри могат да се позоват на възражение по съвест, но са длъжни да насочат пациента към друг специалист.

Президентът Еманюел Макрон приветства приемането на закона като изпълнение на поет ангажимент към френските граждани, подчертавайки, че решението е плод на продължително изслушване, диалог и демократичен дебат. В същото време председателят на Сената Жерар Ларше обяви, че ще сезира Конституционния съвет с искане да бъде проверено дали законът съответства на принципа за защита на човешкото достойнство. Подобна инициатива изненадващо подкрепи и министър-председателят Себастиен Льокорню.

Църквата: брат не може да отнема живота на брат

Малко след окончателното гласуване Конференцията на католическите епископи на Франция изрази съжаление от решението, определяйки го като разрив с дългата традиция на медицинската грижа, чиято мисия е да облекчава страданието и да придружава човека до естествения край на живота.

Френските епископи припомнят, че през последните четири години активно са участвали в обществения диалог по темата, опирайки се на многовековния опит на Църквата в съпровождането на болните, умиращите и техните семейства. Според тях последиците от подобно законодателство ще променят отношението на обществото към уязвимостта, старостта, инвалидността и болестта.

Загриженост за католическите лечебни заведения

Говорителят на френските епископи по въпросите на края на живота, епископът на Нантер монс. Матийо Руже, изрази особена тревога относно положението на католическите лечебни заведения.

По думите му законът признава право на възражение по съвест за лекарите, но не предоставя подобна защита на фармацевтите, които ще участват в процедурата при асистирано самоубийство в домашни условия. Още по-сериозен проблем според него е, че болници и домове за грижи, чиито етични принципи и християнска идентичност не допускат евтаназия, могат да бъдат задължени да позволят извършването ѝ в своите структури.

Монс. Руже изрази надежда, че предстоящите конституционни процедури ще доведат до признаването на своеобразна „институционална клауза на съвестта“, която да позволи на католическите лечебни заведения да останат верни на своята мисия и етични принципи.

Отговорът на християните: повече близост и братство

Според епископа отговорът на Църквата не може да се ограничи единствено с морално несъгласие. Той призова християните да засилят присъствието си до хората, които преживяват самота, крехкост, бедност и тежко страдание.

„Нашият отговор не е само морална позиция, а преди всичко братско служение“, подчерта монс. Руже. Именно чрез конкретната близост до най-уязвимите, според него, може да се даде истински отговор на отчаянието, което често поражда желанието човек да сложи край на живота си.

В очакване на папската визита през септември

Френските епископи очакват с особено внимание посещението на папа Лъв XIV във Франция след два месеца. Монс. Руже припомни неотдавнашните изказвания на Светия отец в защита на неприкосновеното достойнство на човешкия живот, както и думите му в енцикликата Magnifica Humanitas, че „първото право, от което зависят всички останали, е правото на живот“. Епископът посочи и документа на Светия престол Samaritanus bonus като важна отправна точка за християнското разбиране за грижата към неизлечимо болните.

По думите му Църквата ще продължи да свидетелства, че истинският отговор на човешкото страдание не е предизвиканата смърт, а състраданието, палиативните грижи и братската близост към всеки човек до естествения край на неговия живот.